ЗА  ЛЮБОВТА

Джеймс Дилет Фриймън

Когато започвам да мисля за проявите на любовта, пред моя вътрешен взор често застават образите на велики дела в името на благото на хората, образи на самопожертви, героизъм и преданост. Но в своя живот не мога да намеря примери на подобни подвизи. Любовта, която ми беше дадена, се състоеше от не много големи, ежедневни дейности. Понякога те бяха леки, в други ситуации от мен се изискваха по-големи усилия. Понякога те ми носеха радост, понякога - болка. Много често правейки нещо за хората около мен, аз дори не се замислях дали ги обичам, или не. Какво е все пак любовта? Аз предпочитам да живея с любовта, а не да й давам определение. Да обичаш - това означава да намираш висше щастие в това, да правиш другите щастливи. Това означава да разбираш как мислят и чувстват околните, от какво се нуждаят. Това значи да твориш добро за ближните не от егоистични подбуди, не защото ти самият искаш да получиш нещо от тях, а защото не можеш по друг начин. Да обичаш - това означава да осъзнаваш несъвършенството на хората и въпреки това да ги виждаш съвършени. Да обичаш - това означава да разбираш слабостите на нашите ближни, и въпреки това да си ги представяш силни. Това означава да ги вдъхновяваш да бъдат по-силни, отколкото са, и да им позволяваш на свой ред те да вдъхновяват теб. Да обичаш - това означава да приемаш другите такива, каквито са, и ако те не оправдаят твоиите надежди или отхвърлят твоята протегната ръка, по прежнему да оставаш вратата на сърцето си отворена. Да обичаш - това означава да признаваш достойнството на хората и да им помагаш да видят своето собствено достойнство. Да обичаш - това означава да станеш част от живота на своите ближни, при това без да ги контролираш и ограничаваш. Да обичаш - това означава да забравяш за себе си, подобно на искрата, която забравя за себе си в пламъка на огъня. Любовта не е страст, но безстрастната любов не е истинска, също както не е истинско цветето, направено от хартия или пластмаса. Любовта не ви прави бедни. Любовта неизменно ви връща повече, отколкото й давате, тъй като нейните ресурси са безгранични. Любовта прилича на пламъка на свещта, който превръща восъка в светлина. Любовта прилича на слънцето, което отдава своята собствена субстанция, за да стане източник на енергия и живот. Често пъти ни се налага да слушаме за това, че любовта е непрактична. Въпреки това аз искам да ви кажа, че любовта е най-могъщата сила на света. Ако искате да постигнете успех в някакво начинание, вие трябва да се влюбите в това дело. Вие се отдавате само на това, което обичате. Съмнявам се, че можем истински да овладеем онова, което не обичаме, било то научна дисциплина, практически навик или изкуство. Като не обичаме себе си, ние не можем да контролираме състоянието на своя разум и тяло. Повечето хора разчитат на силата на любовта само от време на време. Ние далеч не винаги сме склонни да вярваме в това, че любовта може да ни помогне, ако не смятаме само любовта към най-близките ни хора. На нас все още ни предстои да дораснем до разбирането, че цялата Вселена е създание на Божията любов, че любовта е струна, в съзвучие с която вибрира светът. Когато докосваме тази струна, всичко във Вселената ни отговаря с взаимност. Любовта не прави живота ни лек и не го изпълва с удоволствия. Но в действителност, вие и не искате лек и безгрижен живот, дори често пъти да мислите по друг начин. В дълбините на вашето сърце живее стремеж към величие. Вие искате да видите живота си наситен с плодотворна, творческа активност. Вие се стремите към пълноценен живот и любовта ви помага да постигнете тази пълнота. Тя ви помага да се издигнете на по-високо ниво, и да развиете своите способности в максимална степен.

"С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери" (Марко 4:24). Животът ще напълни онзи съд, с който вие идвате при него. Предоставете на живота малка чашка - и той ще я напълни. Отдайте на живота голям резервоар и него той ще напълни. Колкото повече обичате, толкова повече вие се отдавате на живота. Да обичаш означава да живееш пълнокръвно, защото в любовта ние се отдаваме на това, което обичаме. Само любовта прави нашия живот достоен живот. Отдайте се на любовта и вие ще станете съда, който използва Бог, защото Бог е любов. http://margaritta.dir.bg/2009/mart/08freeman.htm

"Когато крилата са уморени,
когато мeчтите не са покорени,
когато слънцето в тебе залязва
и усмивка не се забелязва,
когато ръцете останат празни,
а стъпките са били напразни,
когато огънят стане жарава,
когато живота на смърт става.
Тогава и само тогава разбираш,
че в живота, любовта си заслужава.."
ПОЗДРАВИ!!!

Благодаря за коментара.
Ще възразя малко: не само тогава разбираш...
Хората, които го могат това: " ... да твориш добро за ближните не от егоистични подбуди, не защото ти самият искаш да получиш нещо от тях, а защото не можеш по друг начин" постоянно, всяка една секунда разбират, че си заслужава.
Поздрави!

но именно моментите на криза ни доближават до това разбиране, или може би по-правилно е да кажа, че тогава я оценяваме най-пълно и разбираме колко пуст би бил живота ни без любовта във всичките и проявления.

критичните моменти...така или иначе - катарзис...в такива моменти няма начин да не осъзнаваме много по-дълбоко истинските ценности.