Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2009 11:21 - Притча за разтворената душа
Автор: strannica Категория: Други   
Прочетен: 2587 Коментари: 8 Гласове:
2




     Веднъж при един стар мъдрец дошло едно младо и много красиво момиче.     - Какво да правя? – питала го тя през сълзи.- Винаги се старая да бъда добра с хората, да не обиждам никого, да помагам с каквото мога. И макар че съм ласкава и приветлива с всички,  често вместо благодарност получавам обиди и горчиви насмешки. А някои откровено ми стават врагове.
    Аз не съм виновна, а това е толкова несправедливо и обидно. Посъветвайте ме какво да правя.
     Мъдрецът погледнал красавицата и й рекъл с усмивка:    - Съблечи се абсолютно гола и мини така през града.    - Вие сте луд! – възмутила се красавицата. – Така всеки може да ме обезчести и изобщо един Бог знае какво могат да направят с мен.      Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата едно огледало.    - Ето, виждаш ли – отговорил – страхуваш се да излезеш сред хората без никакви дрехи върху красивото ти тяло.     
   Тогава защо ходиш с разголена душа? При теб тя е разтворена като тази врата. Всеки, който си поиска, влиза в живота ти.
   И ако видят в твоите добродетели – като в това огледало – отражението на безобразните си пороци, то се стараят да те оклеветят, унизят, обидят.
   Не всеки има мъжеството да си признае, че някой е по-добър от него.
   Порочният човек, когато не иска да се промени, започва да воюва с праведника.
     - Какво да правя тогава? – попитало момичето.    - Ела, ще ти покажа моята градина – предложил й старецът.      Мъдрецът показвал градината на момичето и говорел:    - Много години поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но нито веднъж не съм виждал как се разтваря пъпката на цвете. Макар че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.
   И ти бъди като цвете: разтваряй сърцето си пред хората незабелязано, без бързане.
   Наблюдавай…кой е достоен да бъде твой Приятел и да твори за теб добро, все едно че полива цвете…и кой къса листенцата на цветето и ги тъпче с крака.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - :)
20.05.2009 11:47
Точно на място! :)))
цитирай
2. анонимен - Мъдро и
21.05.2009 09:36
почти неизпълнимо. Който не може да бъде двуличен - не може.
цитирай
3. comma - Прекрасна притча!
21.05.2009 14:02
Точно днес и точно сега имах нужда да прочета точно това.
Благодаря ти!
цитирай
4. strannica - :) tera,
21.05.2009 14:33
Това е добре! :)
цитирай
5. strannica - :) comma,
21.05.2009 14:34
Моля.
цитирай
6. strannica - :) parasol,
21.05.2009 14:40
Абсолютно изпълнимо.
Не виждам какво общо има между двуличието и съзнателното наблюдение, за което става дума, разпознаването и осъзнаването на това с какви хора си имаш работа.
Според мен няма двуличие в това да откажеш (или да спреш) достъп до душата си на човек, който я тъпче и мърси и те прави нещастен. То е същото (ако следваме аналогията в притчата) като да откажеш достъп до тялото си на субект, в чиито очи и неизказани (или изказани) намерения виждаш само мръсна похот.
цитирай
7. анонимен - Не, това ми се струва
21.05.2009 16:13
невъзможно. Какво значи да си покажеш душата? Казвам, каквото мисля, пък да правят, каквото си щат.
Защо да се предпазвам от нещо, което няма да ме вълнува?
цитирай
8. strannica - :) parasol,
22.05.2009 09:05
Стува ми се, че говорим за различни неща. Или гледаме на нещата от различни гледни точки.
Може би неслучайно героинята от притчата е жена, а не мъж - виж как с tera и comma бързо се разбрахме - почти без думи :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500638
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985