Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2009 12:00 - За яростта
Автор: strannica Категория: Други   
Прочетен: 1864 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 29.05.2009 14:50


           Яростта – качество или недостатък е да я изпитваш? Благословение или проклятие? Добро или зло? Да й даваме ли изход или да я подтискаме в себе си, водени от «културност» и «добро възпитание»?          Отдавна ми се щеше да напиша нещо за нея.
         Точно днес мислех нищо да не пиша в деня на траура. 
         Но пък и точно днес ми катализира мисълта постът , посветен на вчерашното трагично събитие  на svoboda64  
Бесовете... пред(и) Спасението и коментарите под него.          За начало – коментарите на Верина от споменатия постинг:       «Много възрастна психично болна жена се беше съблякла и лежеше на земята. Беше стояла така с часове - на пазара Иван Вазов, без да се притече някой на помощ!!! И направо изпаднах в изстъпление да крещя на тиквите наоколо, когато се натъкнах на този ужас. Не е за разправяне, каква тиква дойде, когато се развиках да дойде някой от охраната на пазара и да ми обясни какво е направил, за да помогне на женицата.       …….стотици хора бяха пазарували наоколо, селянето си продаваха черешите за по осем лева килото и никой с часове не си беше мръднал пръста!
Уплашена съм от този "народ". По-луда от лудата крещях по пазара. Просто като ти прочетох се сетих как им виках "имайте, страх от бога, бе". Рзбираш ли, не бяха метнали върху жената поне нещо да я прикрият и не бяха се опитали дори да вкнат "Бърза помощ"...
      ……..аз в неделя и от себе си се уплаших. Не очаквах, че съм способна чак на такава ярост и "българофобство".»        Край на цитата.          Това, което се сетих и написах в момента, в който четях горното беше:        «Много полезно чувство - особено когато си сред зомби, които не знаят какво е страх от Бога.
        ЯРост, ЯРък, ЯРило (в източно славянската митология - бог на СЛЪНЦЕТО, ЕДНОВРЕМЕННО И БОГ-ВОИН). 
        Да си яростен изначално не значи да си зъл, злобен, лош.»
           Поразрових се още малко за етимологията на думата „ярост” и:          Уикиречника ми казва, че тя има две значения – 1. силен гняв 2. необичайна сила, интензивност в проявяването на нещо (яростна стихия, яростно съпротивление и т.н.)          В руския език във второто значение съществува думата ярый (ярый противник); в украинския - ярий (някои от значенията – ярък, силен, горещ, страстен), в словенския jбrǝn (яростен, енергичен, силен).       
         Подобни значения има и в други езици: старочешки jarobujnэ (горещ, ярък), полски jarzyć się (сияя, светя), праславянската дума  *jarъ е родствена с гръцката  
ζωρός (огнен, силен).          Славянски имена с корен ЯР: Ярослав, Ярослава, Яромир          Посочено е, че са използвани данни от етимологичния речник на Фасмер. Като от този речник споменават и една българска дума, която за мен беше новост:  яра́ (блясък, зарево).           Да си яростен не значи непременно да преливаш от злоба.         Да си яростен значи да си огнен.         Да си яростен не значи непременно да искаш да причиниш зло.         Да си яростен значи да бликаш от сила.         Да си яростен не значи непременно да си разрушител.         Да си яростен значи да преливаш от страст и светлина.           А кой как вижда твоята ярост...зависи от очите на виждащия я...


Тагове:   ярост,


Гласувай:
2



1. kapricia - ...
29.05.2009 12:14
При мен конкретно яростта е градивна. Яростта може да ме накара да изляза от рамките, които някакъв фалшив морал ми налага и да кажа, че ТОВА НЕ МИ ХАРЕСВА И ИСКАМ ДА ГО ПРОМЕНЯ. Не ми харесва да се правя на сляпа, не ми харесва да се усмихвам, когато някой се спъне, не ми харесва да казвам, че е нормално чуждото нещастие да ти е безразлично или (не дай си Боже!) да те изпълва със злорадство.
Така че яростта съвсем не е чак толкова лошо нещо, стига да е насочена накъдето трябва.
Поздрави за отличния текст!
цитирай
2. strannica - kapricia,
29.05.2009 12:21
Нюансът е там, че когато си яростен е малко "да кажеш" - че нещо не ти харесва например...Налага се да крещиш понякога с пълно гърло - защото само така можеш да стигнеш до нечие заспало съзнание, само това действа... Обаче "така не е възпитано", "добрите деца не правят така".... :)
И тогава автоматично те обявяват за "груба и невъзпитана", "кучка", "злобарка" и какво ли още не.
В същото време в сърцето ти няма никава злоба...но вече казах от какво зависи гледната точка, виждането на яростта.
цитирай
3. анонимен - Яростта може
30.05.2009 09:40
да бъде и безсилна, може и да е движеща сила. Като повечето човешки чувства и страсти.
Но тя уморява и се уморява. Гневът също е голяма сила:
"О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
що донесе безбройни беди на чадата ахейски..."
- така започва "Илиада"-та...
:)
цитирай
4. strannica - parasol,
30.05.2009 10:55
Съгласна съм.
Акцентираш вниманието върху първото значение на думата "ярост". Аз го акцентирам върху второто :)
Примери за разрушителна ярост в литературата - бол :)
В поста ми повече става дума за конкретни ситуации, които се случват край нас - тук и сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500795
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985