Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2009 21:09 - За българите - жертви на сталинския режим
Автор: strannica Категория: Други   
Прочетен: 2017 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.07.2009 21:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=560

На 26 юни в с. Коларовка (Приморско, Запорожка обл.) беше отбелязана 10-годишнината на установяването на паметника на българите, жертвите на сталинския режим.

Инициатор на акцията е председателят на Приморското районно българско дружество Стефан Намлиев. Неговата инициатива беше поддържана от Запорожкото областно, Приазовското, Мелитополското, Бердянското, Акимовското български дружества и много други обществени организации, а също от Валерий Буцанов, председател на Приморската районна държавна администрация, и Александър Онишко, председател на Приморския районен съвет, от Запорожката областна държавна администрация, която изигра решаващо значение в нейното осъществяване.

Гостите, децата и внуците на жертвите на тоталитаризма бяха посрещнати в местното общообразователно училище, изградено в периода, когато селото беше административен център на Коларовския национален район. Тук беше обновено етнографското кътче и установени щандове с фамилиите на починалите по време на глада и разстреляните по време на репресиите.

Откри експозицията председателят на Приморското районно българско дружество Стефан Намлиев. Той разказа за жертвите, дадени от българите по време на «Първия болшевишки глад» (1921-1923 г.), “Великия глад” (1932-1933), «Втория сталински глад (1946-1947 г.), репресиите (1920-1930-те години), следвоенните репресии (1940 години), трудоармиите (които били подразделение на ГУЛАГ).

Общо засега са установени имената на 1200 души. За този период са загинали голям брой българи. Това катастрофално се отрази на броя им и на българската култура. Жителите на “Златната” Инзовка например намаляха от 2,5 хил. до 0,8. Населението на Коларовка се съкрати с 80%, и така във всяко село — от 60% до 80%.
Затова, според последното преброяване на населението, само 20% от българите тук смятат българския език за роден език. Това са основно хора от старото поколение, а езикът на младежта за общуването е руски, а на обучението — украински.

По време на войната българите, за да останат на фронта и да не бъдат изпратени в трудовата армия, често се писали като украинци. Ето защо според официалните данни сред Героите на Съветски съюз няма нито един българин.
Обаче сега са открити вече трима човека с българска националност. Антон Буюкли от Акимовски район, повторил подвига на Александър Матросов, като закрил с тялото си японската картечница, Николай Сташков, родом от Одеска област, по време на войната оглавил нелегалния областния комитет на партията в Днепропетровск.
По време подготвянето на 10-годишнината на паметника на репресираните българи беше открит третия герой — Сергей Щиров, също от Акимовски район, станал два пъти герой на Съветски съюз: през 1942 г. и през 1944 г., когато като летец спасил командира на югославските партизани Иосип Броз Тито — изкарал го от обкръжението на самолета. Затова станал и герой на Югославия.
А след войната бил репресиран, осъден на 25 години и починал в психболницата.
...
След официалното откриване на мероприятието се състоя конференция, посветена на трагическите събития в живота на съветските българи, в която взеха участие свидетелят на онези страшни години — 98-годишният Николай Пройчев, участник във фолклорния ансамбъл “Врътеница”, с. Гюневка; Галина Цвяткова — дъщеря на Степан Цвятков, първи секретар на Коларовския РК на ВКПБУ, представител на тогавашната власт и нейна жертва, паметник на когото беше установен в Коларовка преди 10 години; Лидия Болжеларска, ръководител на фолклорния ансамбъл “Червена китка”, чийто баща бил също репресиран; Лидия Златова, ръководител на фолклорния ансамбъл «Врътеница», чийто дядо бил репресиран; Николай Петков, председател на Приазовското българско дружество, чийто дядо бил репресиран.

На конференцията се състоя представяне на книгата на Васил Митков, председателя на областното българско дружество, — “Голгофа болгар Таврии. Анатомия репрессий (1920-е-1940-е годы)”.
Г-н Митков изрази благодарност на всички, оказали му помощ в създаването на книгата и подчерта, че започнатото дело на фиксирането на устните разкази на свидетелите на репресиите е много важно.
“И днес ние сме свидетели на зараждането на нови сюжети. Записани, те стават документи, а това е много важно. И много е символично, че тази акция се провежда в училището, защото ние се надяваме, че децата ще продължат тази работа” — каза г-н Митков.

Лариса Савченко, председател на Бердянското градско българско дружество, в чиято рода — Сталеви и Арабаджийски, също има репресирани, призова всички да записват това, което свидетелства за трагичните страници на българите.

Стефан Намлиев връчи благодарствени грамоти на ръководителите и активистите на дружеството, които през 10 години оказаха помощ в изграждането, а сега и в ремонта на паметника и съставянето на мемориалните списъци: Васил Митков, Михаил Вичев, Николай Петков, Валентина Бистрова, Леонид Радков, Иван Дянков, Татяна Дянкова и други.

Михаил ВИЧЕВ, кмет на Коларовка по време на строителството на паметника, подчерта, че през 1934 г. на 17 конгрес на ВКПБ Сталин заявил, че социализма в СССР напълно победил, а после развързал истинската война срещу своя народ: “Дядо ми беше репресиран през 1938 г. През нощта дошли тримата го викат в кантората на колхоза. Той казал, че след пет минути ще се върне, но тези пет минути се оказаха навечно. В Коларовка имаше работилница, където шиеха, бродираха, плетяха, тъкаха, и майка ми беше там една от най-челните. Работите й се експонираха на различни изложби. Но й казаха, щом си дъщеря на врага на народа, трябва да те уволним”.

Петър ГРАБЧИЛЕВ, директор на областната ДЮСУ, заместник-председателя на българското областно дружество, родом от с. Андроновка, Бердянско: “През 1937 г. баща ми ореше в къра полето, където преди беше засян памук. Изведнъж спрл до него един мъж, представител на районното ръководство, и намери в угарта неразкрита шушулка на памук, като веднага забеляза в това вредителство.
— Момче, какво правиш? — попита той.
— Ора.
— Ами, кой ти каза да ореш?
— Ами, Степан Христофорович Грабчилев.
— А той кой е?
— Бригадир (това на дядо ми роден брат).
Той си дошъл, запрял трактора и казал:
— Сигурно утре някого ще изкарат.
И наистина, сутринта Степан Христофорович Грабчиев го репресираха. А малко по-късно изкараха и брата на майка ми — Иван Кюрчев, председателя на колхоза”.

Степан ДОЙНОВ, гр. Мариупол: “Дядо ми Степан Себов на 9 септември 1937 г. го арестуваха, а на 29 беше разстрелян. Последните му думи към жена му били: “Нищо не разбирам какво става. Гледай децата.” След 25 години аз под диктовка на един познат нотариус написах писмо до Ворошилов, председателя на Върховния съвет на СССР. След един месец ме извикаха в КГБ на Мариупол и ми казаха, че дядо ми починал от сърдечен пристъп през 1942 г. И само чак след 30 години в архивите на Запорожие аз открих, че той бил разстрелян”.

След това около паметника на българите — жертвите на гладомора и репресиите се събраха жителите на Коларовка и съседни села, гостите от различни краища на Украйна.
След изпълняването на химните на Украйна и България, те с минута на мълчанието под плачещите звуци на гадулката почетоха паметта им. Учениците на общообразователното училище възложиха до паметника венци. Началникът на Отдела за работа с националностите и религиите на Запорожката областна държавна администрация Наталия Галахова прочете обръщение към българската общественост: “Многонационалното Запорожие тъгува и коленичи пред паметта на невинните жертви…”
Дъщерята на разстреляния ръководител на Коларовския район, която още като дете преживя ужасите на репресиите, каза: “Аз не зная, къде е погребан баща ми, затова това място за мен е свято. Всяка година аз идвам тук да възложа цветя, като че ли на могилата му”.

Стефан Намлиев подчерта, че от тоталитаризма пострадаха всички народи на бившия СССР. И българите са трети след украинците и немците.
От 60 хил. българи, живущи в Запорожка област, тогава бяха репресирани 30 хил., а 60% от тях бяха разстреляни или умряха от глад.
Това доведе до претопяването на българите сред по-многобройни народи. В съвременна Украйна законите сега са едни от най-демократичните в света. Те създават условия за възраждане на културата на всички народи.
А народът дотогава е жив, докогато е жив езикът му и културата. И като потвърждение на това в Коларовския дом на културата се състоя концерт, в който взеха участие български фолклорни ансамбли от съседните български села Лозоватка, Гюневка, Петровка.

Леонид ПАСКАЛОВ, Коларовка-Приморск

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500632
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985