Наш обикаля света на мотор – пристига в Ел Ей петък, ноември 6, 2009 By Евгени Веселинов
http://www.bulgarica.com

..............


Хонолулу, 5 Ноември 2009г. Българският художник-аниматор Коста Атанасов, който се впусна в околосветското си приключение “на две колела” на 21 Юни, тръгвайки от родния си град Созопол с мотора си “Скитник,” пристигна в Америка.
................................



1. Здравей Коста!  Откриваме те на Хавай - какво правиш тук? В Хаваи чакам мотора си, който е пътува от Токио за Америка. В началото на пътуването ми, още когато нямах никаква идея как ще се прехвърлям от континент на континент, със мен се свърза наш сънародник, собственик на Бомар Трейдинг Груп - тази компания се грижи за пренасянето на моя "Скитник" (бел.ред. името на мотоциклета) през океаните. От офиса им ме уведомиха, че това ще отнеме време, и ми предложиха да ме "командироват" да си почина за десет дни на Хаваите. Не ми отне много време да се съглася... Действително, имах нужда от почивка - все пак вече съм изминал половината от пътя около планетата.  А и след снеговете и студа в Сибир, силния вятър и дори един тайфун в Япония, да бъда сред палми и плажове изглежда направо нереално. За съжаление, донесох лошото време и тук - приятелите ми в България не напразно ме наричат "Бог на дъжда", и тук вали от два дни. "Скитник" ми липсва и при все, че много го обичам, обмислям възможността да му изневеря за малко с мотор под наем... 2. Как мина американската митница? Позабави се със излизането! Както знаеш, когато слязох от самолета в тази гореща хавайска сутрин бях единственият човек, който беше облечен с тежки кожени дрехи и ботуши. Не мога да се сърдя на митничарите, че не проявиха особено доверие към мен и ме разпитваха в продължение на повече от половин час и на паспортния контрол, преглеждайки багажа ми. Наложи се да пътувам с мото-екипировката, защото тя е най-тежка от дрехите ми, а вече бях изхвърлил повече от половината багаж, за да вляза в рестрикциите за килограми на авиолинията. Питаха ме какво ли не - къде пътувам, колко ще стоя, какви приятели имам, какъв е този мото-клуб "Fire Inside"... Отговарях на всичко съвсем честно, без да се притеснявам - хората просто си вършат работата. Радвам се, че ми дадоха 6 месеца престой - това ще ми позволи да ги разгледам като хората, ако искам - дори мога да вляза в Мексико, или пък в краен случай, ако е много студено, да изчакам до пролетта, преди да продължа към къщи... 3. Всичко това, което ми казваш. И това, пътеписът, който прочетох на твоят уебсайт http://www.fireinside.bg/ всеки ден и час изненади, климати, ширини. Все пак защо го правиш? Защото... Понякога усещаш, че имаш нужда от промяна. Нещо не ти достига. Нещо те тика нанякъде - имаш нужда от движение, имаш нужда да живееш, и не го правиш само и единствено заради една причина - страх да не загубиш това, което вече имаш, някаква сигурност, някаква опора... В началото на пътуването си мислих, че е лесно просто да махнеш с ръка на живота си до тук, на кариерата си, на всичко - и го направих. Изхарчих всичките си ресурси за подготовката и тръгнах с идеята да намеря спонсори по пътя, без да имам каквато и да била сигурност в "утре" освен собствената си вътрешна увереност, че всичко ще бъде наред, че съм направил правилен избор - но собствената вътрешна увереност на човек е най-важното, и това е, което се опитвам да покажа с разказите си - случайни неща не съществуват, и нужните хора се появяват в нужния момент. Поглеждайки назад - може би нямаше да съм толкова смел, ако знаех колко ще бъде трудно, но имам доверие на Бог, че дори и аз да не знам къде се намирам, той знае и ме води НАНЯКЪДЕ. Сигурен съм в едно - след всичко, което оставих зад себе си НЕ съжалявам, и ако трябва да направя този избор отново, ще направя същия. Не знам какво ме чака и занапред, но не спирам да вярвам и съм сигурен, че ще се справя с всички приятели около себе си, които ми помагат и подкрепят, с всички хора, които следят пътуването ми и пътуват заедно с мен... И най-хубавото е, че скоро пресичам онази невидима линия, отвъд която вече започвам да се връщам вкъщи... 4. Невидимата линия - що е то? Ти като че ли си прекрачил една? Първата невидима линия беше най-трудната. Винаги е най-трудната - казва се "Първата крачка". За мен тя беше в момента, в който пресякох Българо-Румънската граница - стоейки на няколко метра от България, гледайки назад и знаейки, че не мога да се върна, каквото ще да става, че най-трудното тепърва ми предстои - без да знам как ще пресека Казахстан, Монголия, Русия, как ще стигна до Америка, с какви трудности ще се сблъскам по пътя. Беше много трудно да знам, че съм изгорил всичките си мостове за връщане, но едновременно беше и освобождаващо - от тук нататък нямах друг избор, освен да продължавам напред - колкото измина, толкова и каквото - такова. Когато започнах, всичко около мен беше незавършено, несигурно, недооформено, но аз знаех къде отивам и какво искам - моята цел не е само да обиколя света с мотор, моята цел е това да ми помогне да открия това, което търся - Себе си. Това съм го чувал навсякъде - "Търсене на Себе си", само че някак не съм го разбирал, преди да изпитам тази вътрешна нужда, която просто не те оставя на мира - чувството, че има нещо, което изпускаш, нещо смислено, което трябва да направиш с живота си, и когато всеки ден ти е еднакъв, без голяма цел - ти се саморазрушаваш бавно и сигурно... Смело мога да кажа, че въпреки всички проблеми по пътя, най-големите трудности не идваха от мотора, а идваха от мен - от собствените ми съмнения, собствените ми въпроси и контра въпроси, от собствения ми страх как ще изглеждам в очите на хората, когато ги споделям на сайта си толкова искрено, колкото мога да се накарам. Сега знам, че е по-трудно да бъдеш честен, отколкото да се правиш на мъж - как си преживял кой знае какви проблеми и как си минал с мотора си през незнам си какви места... В самото пътуване с мотор няма нищо сложно. То е само добра възможност за Бог да те постави в ситуации, които да те научат на неща по бързо. Просто трябва да не се отказваш. Да не си казваш "Стига, това е достатъчно", а това е трудно. 5. Ок. Ще питам направо - какво въобще те накара да решиш да направиш това пътуване? Изчетох всичко в пътеписа ти! Да "намериш себе си" е прекрасно! Но това е барута, вътрешният огън, или горене - това си ти! Но кой драсна клечката? Кажи какво, или кой, те накара да решиш да "избягаш" за да намериш себе си? Явно в България не си успял да го сториш! Макар, може би, да си имал всичко там! Дълго време си мислех за това пътуване, но не си го представях ТАКА. Представях си го някога там, в бъдещето, когато имам парите и подходящия мотор, с който да го направя - някой GS като на Юън Макгрегър, примерно, със все алуминиевите куфари и БМВ марковото облекло... Запалването на моя двигател беше разговор с приятел - Дъг Уотке от Алабама, който е обиколил света с мотора си два пъти. Той направи своето първо пътуване с Индиан от 50-те години - мотор, който визуално доста прилича на моя, въпреки, че той твърди, че е обратно. Когато му казах за плановете си, той ме попита "А защо просто не го направиш с твоя мотор?" - това беше като един от онези моменти, когато със остър звук "Дзъннн!" до главата ти се появява лампичка. Аз имах всичко необходимо да направя пътуването си - имах мотор, имах пари да го започна, имах пари да си направя сайт и знаех, че мога да пиша достатъчно добре, за да накарам хората да се заинтересуват, и съответно по пътя да намеря пари за да продължавам напред. За мен беше безкрайно важно да направя първата крачка и да я направя сега - сега съм свободен, сега мога, а утре не знам какво ме очаква. Някак изведнъж, спонтанно всичко останало отиде на заден план и за по малко от четири месеца успях да се подготвя, до колкото е възможно, за да тръгна на път. 6. Ще се срещнеш ли с твоят "духовен баща" на това пътуване? Тук, в САЩ? Какво ще му кажеш първо? О, задължително мисля да го посетя, макар че той все още не знае. Първото нещо, което ще му кажа е "Здрасти, пич!" Когато съм с други пътешественици се чувствам винаги добре, защото можеш да се отпуснеш и да знаеш, че другият много добре те разбира - преживял е същите неща, има същите истории за разказване - дори и мястото, и времето, и самата ситуация да е била различна, вътрешно нещата си приличат. 7. Благодаря ти за времето! Ще продължим да следим твоето пътуване. Поне докато напуснеш САЩ. Не те питам повече, защото разбрахме, че твоето пътуване прилича на "родилно отделение". Непрекъснато нещо се "ражда". И най-вече ти, се прераждаш! Но все пак е интересно да знаем - по план - минаваш през целите СА Щати и обратно в Европа? Има ли вероятност това да не се случи? По принцип, планът е да пресека Щатите и да се върна в Европа, изпращайки мотора с контейнер в Германия отново с помощта на Бомар Трейдинг Груп. Пътуването ми досега, обаче, протичаше без ясен и точен план, без разграфени дати, и не бих искал това никога да се променя - свободен съм да правя каквото си искам и да се нося по вълните на случайността (която, естествено, не съществува). На западния бряг смятам да разгледам обстойно Калифорния, може би да се спусна до Баха и да врътна малко кръгче в Мексико, преди да се върна и продължа да прекосявам Северна Америка по възможно най-топлите и южни места, които съществуват. Обичам лятото и слънцето и този път искам да карам колкото се може по-далеч от всякакъв сняг... Много ти благодаря на теб за съдействието! 8. Още веднъж - благдаря! Какво ще пожелаеш на българите? На българите - вече съм обиколил половината свят, срещнал съм се с доста хора от доста националности, и знам, че за разлика от много други, ние сме нация с истински ентусиазъм, хъс, истинско Вътрешно горене и имаме нужда само от едно - да си повярваме, че можем, че не сме някакви второстепенни хора, че не сме съппорт на останалите, а точно обратното - ние сме движеща сила, която може да работи със собствените си ресурси и да създава големи неща. Единственото, което ни е нужно, е самочувствие и вяра в себе си, и това ни пожелавам. Също така бих искал да ти благодаря за интересния разговор - идея си нямах, че имаме наши медии в чужбина, и точно това е отличен пример за това, за което говоря - ние можем, когато си повярваме, точно както си го направил ти. Благодаря ти и за това, че поддържаш българското живо далеч от България, и ти пожелавам все повече успехи от все сърце! Коста Костов Атанасов е роден на 15 Август 1978г. в гр. Бургас. Зодия Лъв. Израства в моряшко семейство. Майка му Ирина е домакиня. Има брат и сестра близнаци - Аркадий и Таня (26г.). Завършва Механотехникум в родния си град. Дипломира се, като "бакалавър" специалност “Анимационна режисура” към катедра „Визуални изкуства” на Нов български университет и в момента е последна година магистратура „Кино и телевизионна режисура” в същия. През последните 10 години се занимава професионално с компютърна графика и дизайн в областта на рекламата и компютърните игри. Към момента работи за Intel Corporation като 3D художник/ илюстратор. Работил е с известни фирми в игровата индустрия като Spellbound Entertainment, Offset Software, Crytec Black Sea, Haemimont Games и много други. Като художник преминава през всички позиции, свързани с производството на дигитални илюстрации и анимации – от илюстратор, 3D аниматор и моделер до арт директор. Участва 4 пъти като член на журито на ежегодния международен конкурс за компютърни изкуства под патронажа на Президента на Република България „Computer Space”. Като художник-аниматор, работи по личен проект „Bad to the bone”, публикуван като корица на английското списание 3D Creative, както и в луксозния сборник на Zoo Publishing „Digital Art Masters” – събрани творби на дигитални художници от целия свят. Носител на награди, сред които две CG Talk Choice Awards (онлайн наградите на най-големия и престижен форум за компютърна графика в света с над 355,000 потребители), за категориите 2D и 3D. Статията му „Ab anaticulae existo - The Slightly Philosophical Approach to Sub-Surface Scattering” за реалистично изобразяване на полу-прозрачност е издадена в брой на списание “2D Artist”. Негови интервюта са публикувани в списанията “3D Creative”, “Hi-Comm”, “Download BG”, “PC Mania”, “Digital World”. Целият материал тук: http://www.bulgarica.com/2009/11/06/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%bd%d0%b0%d1%88-%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d1%8f-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%be%d1%80-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b3%d0%bd%d0%b0-%d0%b2/

Хвала на такива млади хора!

Това е положението.
Явно има хора, за които например президента, премиера или икономическата криза не са никаква пречка да си постигат мечтите и сами да си творят живота :)
Сайтът му - http://www.fireinside.bg/ - е невероятен!

Гордея се! Браво!

И аз! Наистина браво на момчето!