Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2010 00:10 - Паметник в Бановка (Украйна) на «Бащата на българската кавалерия» - генерал Иван Колев
Автор: strannica Категория: Други   
Прочетен: 3736 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 11.10.2010 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image


Към 147-годишнината от раждането на националния герой на Р България Иван Колев, в родното му село Бановка, Болградско, тържествено бе открит бюст-паметник на родения през 1863 г. в селото генерал Иван Колев — български военачалник, известен като «баща на българската кавалерия». 

В България Иван Колев е национален герой. С негово име са назовани населен пункт, улици, открити са музеи, в негова чест са установени паметници и мемориални плочи.
И ето дойде ден, когато и в родното му село Бановка е открит бюст-паметник в негова чест. Паметникът е дело и дарение на българския скулптор Димитър Янков (на снимката).
На тържествената церемония присъстваха: ръководители на Болградски район — председателят на районната държавна администрация Михаил Садаклиев, председателят на районния съвет Иван Насъпанъй, кметът на селото Виктор Генчев, аташето по отбраната на Р България в Украйна генерал Никола Славев, консулът на Р България в гр. Одеса Иван Стоянов, президентът на организацията “Асоциация на българите в Украйна” Антон Киссе и мн. др.
Тържеството беше открито от кмета на селото Виктор Генчев. След като прозвучаха химните на двете държави — Украйна и България, бюстът-паметник беше осветен от свещеника отец Сергий. Поздравителна телеграма по повод това събитие изпрати кметът на град Добрич г-жа Детелина Николова.
 

Какъв е той, славният пълководец на българската армия? 
Неговият живот е легенда. Иван Колев е човек с необичайна съдба, целия си живот той остава верен на своя народ и своите съселяни. Бъдейки грамотен офицер, той разбира, че държавата е силна тогава, когато има мощна съвременна армия, която е въоръжена със съвременна техника. Иван Колев беше кавалерист, което означава, че се отнася към най-подвижния тип войски. През целия си живот той съхранява любовта към кавалерията.
Предците на Иван Колев, спасявайки се от турското иго, през 1812 г. се преселили на юга на Русийската империя в Буджакската степ в с. Бановка. Родом били от с. Чоба, Пловдивско, с фамилно име Кьойбаш. Семейството им било голямо — три сина и две дъщери. Второ дете в семейството бил Иван, който се родил на 25 септември 1863 г. Като го кръстили, фамилното му име било записано не Кьойбаш, а Иван Колев Стоянов. Цялото семейство взело фамилното име Стоянови.
От самото детинство Иван много обича конете и тази любов той съхранява през целия си живот. На десетгодишна възраст той помоли баща си да му разреши да вземе участие в надминаванията с коне, което се провежда на празника Тодоровден. Баща му му разреши, като го завърза за седлото, за да не падне или да не го бутне някой от участниците в съревнованията. Конят му се понесе напред, Иван първия стигна до финиша и никой не можа да повярва, че той взе главния приз. От тогава Иван Колев разбира: побеждава този, който е добре подготвен към съревнованията, и който има добър другар — кон. Имаше нашият герой още едно увлечение — книги.
Но в село можеше да се получи само начално образование, и през 1875 г. баща му го дава на обучение в Болградската гимназия. След завършването на 7-годишния курс обучение той се завръща в родното си село. Подава заявление и документи на длъжност учител. Но… не е приет. Ние загубихме един прекрасен преподавател, а България намери добър пълководец.
Иван Колев се отправя в България, където е приет на длъжност — помощник на секретаря в Софийския съд. Младежът дори не подозира, че тук, в България, ще постигне вършината на своята слава, ще стане генерал-лейтенант на кавалерията, гордост на въоръжените сили и народа на България, ще бъде награден с военни ордени, а в негова чест поетите и писатели ще слагат песни и разкази.
Но това ще е после. А сега, на 9 октомври 1885 г., сърбите преминават границата на България. Формира се народно опълчение и Иван Колев се записва като доброволец. В бойните действия батальонът не взема участие, но Колев взема твърдо решение да стане защитник на Отечеството и следва във военно училище. Иван Колев става най-добър ученик и след завършването на ученето той получава право за избор в какъв род войски иска да служи.
През месец април 1887 г. младият подпоручик получава назначение в 3-я конен полк в гр. Пловдив, където продължава да работи над своето самообразование.
През 1892 г. със звание подпоручик следва във военната академия в италианския град Турино. Иван Колев става отличник на академията и през 1894 г. в чин ротмистър се завръща в България. Тук той е назначен на щабна работа, като изнася пред офицерите лекции по въпросите на военната история, тактика и др.
По негова инициатива в армията са въведени спортни състезания на коне. Той доказва на ръководството, че можеш да станеш добър кавалерист, като овладееш знанията на съвременната борба не в класа, а на полигона.
През есента 1907 г. младият подполковник е командирован на стажуване в австрийската армия, където също показва своите най-добри качества. След единия от учебните боеве инструкторът на австрийската армия казва на Иван: “Слушай, Иван, ще се радвам да се срещна с теб в кафенето, на улицата, но само не на бойното поле”.
След завръщането си в България Колев получава звание полковник и става командващ на лейб-гвардийския полк.
Сякаш всичко в живота на Иван Колев е наред, но има той завистници, които действат зад гърба му. Без никакви обяснения той е изпратен в тила. Но като над България се появява угрозата на война, той веднага е назначен като началник щаба на Пета армия. Офицерите и войниците казваха: “Където е Иван Колев, там е победата!”
Настъпва мирна пауза в живота на Иван Колев. Изглежда, че може да се разслаби, да отпочине, се заеме с ученето. Но паузата не е дълга. Върви Първата световна война. България не остава настрани от военните действия.
През 1915 г. се обявява мобилизация. Започва бойното учене. Иван Колев се намира в щаба сред войниците. Заема се с комплектуване на личен състав, екипиране на воюващите. Неговият девиз стават думите на А.В. Суворов “Тяжело в учении — легко в бою”.
През май месец 1916 г. на Иван Колев е присвоено званието генерал-майор, назначават го командир на Първата конна дивизия и едновременно инспектор на кавалерията. Генералът е на върха на славата си. Първата световна война се развихрява с нова сила. Ето така Р. Мирков пише в книгата си “Къдравата бразда на Добруджа”: “Кралската Румъния, наша северна съседка, с нейното варварско правителство настройва страната си на отнемането у България Добруджа. Как това може да се нарече? Геноцид, държавен тероризъм или началото на фашизма?” Има нужда от волев командир с твърд характер, за да преподаде на румънците такъв урок, че вече никога да не претендират на чуждите земи. Изборът пада на генерал Иван Колев. Получавайки заповед, бързо и безшумно всяка дивизия се снема от мястото на дислокацията си и срочно идва на севера, на сближаването с противника. Ето така генерал Колев описва тези събития в писмото към съпругата си: “Мила Соня, съобщавам ти, че боевете бяха тежки, ожесточени и кървави, от 15 до 25 октомври (по стар стил). Сега, когато победихме неприятеля, започнахме да го преследваме. Не се притеснявай за мен. Целувам, твой Иван.”
Настъпва март 1917 г. За победата на румънските войски и освобождаване на Добруджа принц Борис Търновски награждава Иван Колев с орден “За храброст III степен”.
Славата на генерал Колев и неговите конници се разнася из цяла България. Писателите и поети пишат песни и разкази за славния генерал. Иван Вазов пише песен “Конницата на генерал Колев”, Йордан Йовков — разкази “Белия ескадрон”, “Мустафа-ага” и други.
Стремлението към настъпление, маневри и разгром на вражеските войски стават решаващи факти в установяването на пълководческия талант на И. Колев. Добрата теоретическа подготовка, която получава във военното училище в Бългрия, в академията в Турино (Италия), стажуването в Австрия, — всички тези свои знания той прилага в обучаването на войските. Бойната мощ на армията той преди всичко вижда в знанията и умения на командуващият състав да управлява войските, а също и в най-добрите бойни навици на войниците. Генерал Колев е в зенита на славата си. Него го обича цяла България. Името му е на устните на децата, жени, майки, войници. Наричат го “наш генерал”, “наш Иван Колев”. Такава голяма слава никак не влияе на самия генерал. Той си остава скромен човек, изпълняващ дълга си към народа, служенето му.
Участвайки в битките, И. Колев тежко заболява. На нееднократните предложения на своите приятели, другари от полка, да отиде в болницата, той категорически отказва. Но когато много му прилошава, изпращат го в болницата в София, след това — във Виена. В това време на 28 юли 1917 г. правителството на България му присъжда званието генерал-лейтенант и го награждава с ордена “За особени заслуги през войната в Добруджа”. Не успява генералът да се порадва на бойните си награди — той умира на болничното легло, отдавайки команди “В атака, в атака! Напред към победата!”. Замина легендарният герой, славен кавалерийски пълководец, генерал-лейтенант Иван Колев. Останаха само снимките, на които той е изобразен като млад, умен, силен командир. Такъв той остава в паметта на народа ни, на жителите в Бановка, в България. Спи спокойно, генерал-лейтенант Иван Колев Стоянов. Знай, че потомците ти, като в Бановка, така и в България, свято почитат твоята памет, помнят за теб, обичат… ВЕЧНА СЛАВА НА ТЕБ! ПРИЕМИ НАШ НИЗЪК ПОКЛОН!


Иван АМУРОВ, с. Бановка, Болградско

http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=883

 



Тагове:   паметник,   кавалериЯ»,


Гласувай:
4



1. veninski - Аплодисменти, приятелко! Позд...
09.10.2010 08:38
Аплодисменти, приятелко! Поздрави от Родопите!
цитирай
2. kalin8 - Често ми се случва да минавам
09.10.2010 11:59
по улица "Генерал Колев" в Пловдив, но досега не съм се интересувал за кой точно генерал става дума...
Благодаря за разказаното!
Б.
цитирай
3. strannica - veninski,
09.10.2010 12:08
Поздрави!
цитирай
4. strannica - kalin8,
09.10.2010 12:10
Аналогично :)
Отдавна знам, че има такава улица в Пловдив, минавала съм по нея, но едва сега разбрах за какъв точно човек става въпрос.
цитирай
5. boristodorov56 - Браво!
09.10.2010 13:21
Кога ще стане паметника в Добрич?!!

Комунягите - не дават!

Как да го направят като не са българи, а руски дюнмета!!!
цитирай
6. strannica - boristodorov56,
09.10.2010 13:53
Без всякакво преувеличение мога да кажа, че се прекланям пред бесарабските българи, с които съм имала дългогодишни контакти и познавам неумиращото българско в тях, предавано от поколение на поколение в продължение на векове.
За тях БЪЛГАРИЯ и БЪЛГАРСКОТО е нещо свято - пак без преувеличение.
Това са БЪЛГАРИ!
Сравнение: когато Тодор Живков прави май единственото си посещение при тях, те се радват на него и на делегацията от "братя българи" като деца /те изобщо посрещат всеки "истински българин" :), т.е. - българин от България едва ли не като небесен пратеник :) - усещала съм това изумително отношение и към себе си/. Обачеееее...с какъв отговор ги попарва Т.Ж. ? "Вие сте преди всичко съветски граждани! След това сте българи."
През последните години нещата се променят, но мнооого бавно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500634
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985