Голямата руска поетеса Белла Ахмадулина е починала вечерта на 29 ноември 2010 година в Переделкино.

Тя е също такъв «глас на епохата», също такъв символ на руското изкуство на 20 век, както и двете други велики руски поетеси - Анна Ахматова и Марина Цветаева. 

През последните години тя започва да губи зрението си. Може да различава само светлината от прозореца или пламъка на свещта. Но при това казва: уморих се да гледам, а всичко, което  обичам, си го помня.

Поетесата и преводачката Белла (Изабелла) Ахатовна Ахмадулина е родена на  10 април 1937 година в Москва в семейство с руски, татарски /т.е. - волжко-български/ и италиански корени.

Белла Ахмадулина се прославя в началото на 1960-те, когато обществото преживява духовен подем.

Литературата по това време се възприема като обществена трибуна, като ярка картина на националното самосъзнание.

Белла Ахмадулина заедно със своите приятели - поетите Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски – спечелва любовта на цялата страна – техните литературни вечери събират не само пълни зали, но и цели стадиони!

Тя завинаги остава вярна на романтиката на  1960-те, и никога не загубва своята духовна свобода.

 Изключват я от Литературния институт заради отказ да подпише писмото срещу Пастернак. Участва в самиздатовския алманах «Метрополь» и самиздатовското списание "Синтаксис", в защитата на Сахаров, Солженицин, Войнович и др.

 Нейните заявления в тяхна защита са публикувани в "Ню Йорк таймс", многократно са передавани по "Радио Свобода" и "Гласът на Америка".

 На въпроса: може ли човек да се възхищава от един политик? – отговаря: а вие питайте дивото животно – може ли да се възхищава от ловеца?

 Евгений Евтушенко:"Русия изгуби в лицето на Белла още един велик поет, достоен наследник на Ахматова и Цветаева. Белла беше пример не само за преданост по отношение на поезията, но и пример за гражданско благородство. Тя винаги се застъпваше безстрашно за този, който беше попаднал в беда".

 От 1977 година Ахмадулина е почетен член на Американската академия за искуство и литература.

Първият мъж на Ахмадулина е поетът Евгений Евтушенко, вторият - писателят Юрий Нагибин. С третия си мъж, знаменития театрален художник Борис Месерер, Ахмадулина живее повече от 30 години. Има две дъщери - Елизавета и Анна.

"Нейният глас –  това е гласът на свободата, а гласът на свободата не гние,  не се превръща в прах", - казва Виктор Ерофеев, като споделя, че за него смъртта на Белла Ахмадулина е негова лична загуба, негова лична скръб.
------------------------------------------

"Тя имаше необикновена осанка, необикновен глас. Всичко това омагьосваше многочислените поклонници на нейния талант и красота. И аз бях сред тях. През 1956 година работех като дърводелец по строежите, но специално ходех в Литературния институт, за да чуя и да видя Ахмадулина" - разказва писателят Владимир Войнович.



Песни по нейни стихове звучат в много известни филми. Сред тях  е и «Жесток романс» на Елдар Рязанов.

Режисьорът Елдар Рязанов и Белла Ахмадулина. 2009 година.

Белла Ахмадулина и Борис Месерер. 2007 година.

Приятели на Ахмадулина са били множество талантливи и знаменити личности. Ахмадулина казва: "непременна черта на талантливия човек е веднага да почувства и да обикне таланта на другия човек".

С балерината Майя Плисецкая преди началото на концерта "Майя Плисецкая и Родион Шчедрин 50 години заедно". 2008 година.




Когато през юни тази година умира Андрей Вознесенский, близък приятел на Ахмадулина и също такъв символ на "поезията на 60-те", тя признава, че се е надявала да умре преди Вознесенски. "Пишехме си с Андрей разни посвещения, и аз в своето посвещение му написах, че ще го изпреваря. Сбърках. На човек не му е дадено да знае това", - казва тогава поетесата. Но Вознесенски я изпреварва само с няколко месеца.

Белла Ахмадулина и Андрей Вознесенски. 2009 година.

---------------------------------------------------------------------------------------------------