Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2015 15:35 - ВЛИЯНИЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ ВЪРХУ РУСИЯ
Автор: strannica Категория: История   
Прочетен: 2271 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 29.08.2015 15:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Автор:  Александра Делова

...след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни прибавя към титлата си Велик Княз (Цар ) Камски и Български.
Тази титла се запазва при всички руски царе до 1917 г.
...
 

image


В средновековието Източна Европа познавала само 2 наистина големи държави – Волжка България и Киевска Рус. 

Волжка България (според руската история) е името на държавата по поречието на Волга, в която се заселва част от българския народ след 660 г.,  основана от един от синовете на хан Кубрат, наречен Котраг. Племената, които предвожда - останалите в Черноморска Скития кутригури, са известни по това време вече под името "котраги".

През 922 г., за да запазят своята независимост от Хазарския хаганат, изповядващ юдаизма, тези волжки българи по политически причини приемат исляма от арабски емисари.
 

Во́лжская Булга́рия (Волжская Болгария, Волго-Камская Булгария, Серебряная Булгария -https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F 

 Според „Джагфар Тарихи“, свитък от български летописи 1680 година от Казанското Канство, т.нар. Сакланска династия, управлявала Волжка България от нейното създаване до завладяването й от Московското велико княжество през 1487г., е разклонение на династията Дуло. 

В продължение на 3-4 века, продължава упоритата конкуренция и конфликт между двете империи, която бива прекъсната от Монголското нашестие, което наклонява везните в полза на руската държава, за сметка на българите. 

В културно отношение обаче, нещата не стоели точно така.
През целият период от основаването на Волжка България, чак до окончателното падане на Казанското Канство и в годините след него,
 Русия е била силно влияна от процесите в съседката си и открито е копирала всичко, което е могла.

След като през 1552 година е унищожена и последната форма на българска държавност в Волгокамският регион, стотици видни аристократи от Волжка България се вливат в структурите на новосъздадената Руска империя, а най-прочутите български майстори се заемат да променят аграрният вид на руските градове и да създадат едно типично класическо градоустройство на съответните градове. 

До 19 век почти 13 ВЕКОВНОТО присъствие на българите във Волгокамският регион е факт, който се отрича за пръв път от новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата "народна" Русия.
Така 
Русия, в желанието да не признае, че древните корени на Волгоуралието идват от Дунавска и Волжка България (държавност, архитектура, военно дело (богатирите), религията, писмеността и най-вече, че руският език не произлиза от някакъв “черковно славянски”, а е форма именно на старобългарскияводи политика на непризнаване на българите като народност, а напротив на татаризация. 

През 1920 г. Ленин с декрет насилствено преименува българите в Русия на татари. 
В Русия така и не забравили факта, че 
повече от два века са били зависими, подчинени и дълго време са плащали данък на владетелите на Волжка България.

image

Монети, сечени във Волжка България


Първите контакти и културни връзки между двете държави 
още отрано обуславят доминиращата роля на българската цивилизация през периода от 10-12 век. 
Подобно на Дунавско-българския цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308, спасява Константинопол от глад, като изпраща кораби, натоварени с храна от житницата на България - Добруджа, и за Волжка България е записано, че е пратила 30 кораба пшеница (вървели нагоре, срещу течението на Волга) в дар на княз Юрий и руските княжества през 1229 г., когато в Русия настъпва повсеместен глад
И до днес в Русия е популярно наименованието на средноазиатското просо - Болгарское пшено, както и особеният сорт пшеница - Болгарка. 

Това е бил един самостоен и равностоен клон на нашата народност. Народ, генетично близък с нас дори днес. Това са волжките българи. Те предадоха част от основите на своята древна култура на съседите си кипчаци, башкири, тюрки и руснаци, точно както ние я донесохме на Балканите. 

Не особено известен в България обаче е фактът, че към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария), в Бесарабия, Украйна и др. има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. 

Понастоящем Татарстан е в състава на Руската федерация.
Има площ 67 836 кмІ и население над 3 800 000 души - 2002 г. Образуван е на 27 май 1920 г. със столица-Казан. 

Казан е бил основан през 10 век от волжките българи като укрепление по тяхната гарница с фино-угърските племена (мари, удмурти). През 11-12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия Изток. 

Днес в републиката се налага мнението за необходимостта от пренаписването на историята на Татарстан и признаването, че по-голямата част от така наречените татари са потомци на насилствено преименуваните наследници на котраговите българи. От 1991 г.неправителствени организации работят за възстановяването на историческата истина. Особено активна е Международната академия за българщина, изкуство и култура. 

image
Карта на Волжка България, основана около 660 г. от Котраг, един от синовете на Кубрат


В статиите си, събрани в изданието “Величието на Волжка България”, доцент Татяна Яруллина-Ал Булгари, историк от днешен Татаристан, споделя последното становище, прието от Международната академия. Според нея,историята на Волжска България се дели на три периода : великобългарски /VІІ – ІХ – ХІІІ век/, златноордински /ХІІІ – ХV век/ и казански /ХV – ХVІ век/. 

В края на ІХ – началото на Х век към Идел-Уралската част на Волжска България са присъединени териториите от Карско море до Каспийско море, от устието на р. Ока до устието на р. Енисей. 

Върху тези територии българите основали повече от двеста града, най-известните от които са Булгар /VІІІ в./, Биляр /922-925 г./, Самар /дн. Самара 912 г./, Астрахан /1122 г./, Уфа /1185 г./.
Биляр, който през периода ХІ – ХІІІ век станал столица на държавата, бил много голям за периода на Средновековието град с около 150 000 жители. 
Някои изследователи твърдят, че е бил втори по големина европейски град, след Константинопол. През този период Волжска България овладяла важни търговски пътища от Азия за Европа и се превърнала в мощна източноевропейска държава

С качването на казанския престол на знаменития златоордински владетел Олуг Мухаммед хан започва историята на Казанското царство. Синовете му успешно воюват с московския княз Василий II и го пленяват на 6 юли 1445 г., което силно подронва основите на Московската държавност.
На 1 октомври същата година Олуг Мухаммед освобождава княз Василий срещу невероятно висока контрибуция, изплащана от русите на Казан цели 17 години. 


Друг важен аспект от културната доминация на българската етногенеза в Русия, са множеството българи във придворието на руските князе. За княгиня Олга (на картината долу), майка на Светослав I, руският източник "родословец на руските князе", казва: 

"Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга (защото след като приема Християнската вяра, се преименува на Елена - бел.ред.) И бе тя мъдра и велика." 
И в двата преписа, Владимирския и Уварския, се споменава следното: В първия "Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд.", а във втория " Игоря женихъ (Олегъ) въ Болга
рѣ, поятъ же за него княжну, именемъ Олгу, и бѣ мудра вельми." Като се вземе в пред вид и факта, че нейното завещание в полза на дъщеря й Златослава е написано именно с кръгла българска глаголица, а не на някаква друга писменост, както и странното изказване в устатата на нейния син Светослав І, че " Переяславец на Дунае «есть среда земли моей», е съвсем логично да предположим историческата достоверност  на горните два текста.

image

Княгиня Олга (Елена) - от гръцки  Ἑλένη - означава "светлина, „сияние“, но също и  "избраница"Оттам и старото руско име, с което е наречена - Ал"га "огнена". 
Тя била родена около 890 г. и произхождала от земите на България. Според цитираните източници к
нягиня Олга е всъщност Елена, племеницата на цар Симеон Велики. Внучка е на княз Борис I Покръстител.

Княз Владимир Киевски е кръстен именно на дядо си Владимир Расате, бащата на Елена-Олга. 
Била омъжена за княз Игор І, княз на Киевска Рус, управлявал от 912 до 945 г., син на новгородския княз Рюрик.
След неговото убийство тя управлявала Русия, като регент на мястото на непълнолетния им син Светослав І. Заминала за Константинопол, където почти 70-годишна приела Светото Кръщение, като при него отново получила името Елена. Върнала се в Русия и се посветила на мисионерство. Християнството обаче така и не се наложило до края на живота й, като държавна религия в страната. Дори собственият и син Светослав І останал езичник.
 Олга е първият управник на Русия, приел християнството. 
Починала на 11 юли 969 г. в Киев. 

Нашествието на сина й княз Светослав I  в Дунавска България през 968-969 г., прераснали в руско-византийска война, е свързано не просто с военна експанзия. Светослав е предявил своите династични претенции към българския престол, именно като внук на вероотстъпника Расате, още повече подсилено от това, че самия той е езичник. Доказателство в подкрепа на това е факта, че след оттеглянето на Светослав, цяла Източна България (заедно със столицата Велики Преслав) попада под византийска власт. Побеждавайки българите, водени от цар Борис II, княз Светослав установява столицата си в Преславец (край днешна Тулча), като казва:  "Переяславец на Дунае «есть среда земли моей»


image

Това е завещанието на княгиня Олга, жена на княз Игор и майка на Светослав І, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. в полза на дъщеря й Златослава. Написано е на кръгла българска глаголица.

"2 апреля 2012 г. впервые для широкой общественности продемонстрируют серебряные пластины с завещанием княгини Ольги. Текст завещания записан на серебряных пластинах круглой Болгарской глаголицей черноризцем Григорием и датирован годом 6454 от сотворения мира (946 от рождения Христа)."



В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е българка. Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500 от най-видните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралските републики в Руската федерация. 

Любопитно е, че след превземането на Волжка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов – също е имало надпис на руски със думите "Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански и Астрахански". 
Използването на титлата Цар, само по себе си отново е българско влияние над руснаците, който я възприемат едва през 15 век

Ненапразно руските летописци първоначално наричали казанския народ "казански българи". Затова московският княз Иван III Васильевич, наречен Иван Велики, след превземането на Казан в 1487 г. побързал да добави към своята титла званието "Цар Български", макар че "българско царство" на Балканите, като такова по това време отдавна вече не съществувало. Много по-късно в титлите на великодържавните руски царе задължително влиза и "княз Български". Известно е също, че митрополитът Казански (1675-1688 г.) наречен от казанските мохамедани "Айтусак", се наричал "митрополит Казански и Български" (Ахмеров, с. 62). 

През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеруски цар и самодържец с титула: „Наш велик господар Иван, по божията милост велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, цар Казански и Астрахански, владетел Псковски, и велик княз Смоленски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички."
Съобразно историческата средновековна традиция, от Иван Грозни до Николай ІІ, руските царе носят титлата „князь булгарский”, защото владеят територията на старата Волжка България, а титула "цар Казанский" е заради превземането на самото казанско царство.


Първоначалната титла на волжкобългарските владетели е илтивар, а след ислямизацията – емир. Титлата ясно е фиксирана във формата илтивар, според Мешхедския ръкопис - препис на “Рисаля” – Пътеписа на Ибн Фадлан. Там се казва: “О, Аллах, съхрани в благополучие царя, илтивар, царя (малик) на българите!”
Титлата хан е непозната за волжките българи!!! След приемането на исляма владетелите на държавата се наричат емири. 

image

Этот па­мятник датирован 1320 годом.
"Как было указано выше, памятники ставились над могилами представителей высшего сословия, и здесь интересно проследить, кем же они были при жизни. На верхней ступени социальной лестницы, очевидно, стоял эмир. Именно такой термин упоминается на одном из памятников Булгарского городища: «Эта гробница эми­ра великого, величайшего, весьма славного, весьма по­четного, знатнейшего, славнейшего, благороднейшего, воспитателя ученых, подпоры слабых Ахмеда-хаджи, сына Мумика, сына мир-Хусейна Назара ал-Булгари» (некоторые имена читаются не совсем четко). " -http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm

След разпадането на Златната Орда на мястото на старата държава БУЛГАРИЯ възниква Казанското царство. Казан е пряк наследник на Великия Булгар и първоначалното му име е Булгар ал-Джадид (Новият Булгар).
Както пише Гайнетдин Ахмеров, известен казански историк от ХIХ век - "макар че традиционно се смята, че България и Казан са две държави...историческо сравнение и изучаване лесно може да открие тяхната пряка наследственост: в Казанското ханство живеел същият народ от потомци на котраговите българи, запазил и развил всичките си предишни традиции и обичаи, занаяти и занимания  
Едва ли не цялата разлика между тези две държави била в пренасянето на столицата на друго място- от Велики Булгар в Казан." 

image
Казанският Кремлин - прототип на Московският Кремъл


След превземането на Болгар и Биляр от монголите през 13 век, много техни жители се преселват в Казан, който става център на държава, зависима отЗлатната орда. По това време градът става известен като Булгар ал-Джадид("Новия Болгар").

Руските владетели, все по-често поглеждайки към Волжка България, биват впечатлени от Крепоста на град Казан - Кремлин/Кермен. Изумени от красотата на крепостта, руснаците възприели от името й "Кремлин" - думата "Кремль" - със значение крепост в езика си, и повикали Волжко-Български майстори да построят Московският Кремъл. 

ОЩЕ!: http://alexandradelova.blogspot.hu/2015/02/blog-post_7.html





Гласувай:
12
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1028763
Постинги: 437
Коментари: 1490
Гласове: 8922