Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2015 08:47 - Операция "Запад"
Автор: strannica Категория: История   
Прочетен: 2320 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.10.2015 10:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 21 октомври 1947 година – началото на операция „Запад” по депортирането на украинци от Западна Украйна

За едно денонощие от родните им места са изселени насилствено 26 332 семейства – общо 77 291 души, от тях 18 866 мъже, 35 441 жени и 22 279 деца

image

Автор: Олександр Пагиря, научен сътрудник в Музей „Територия на терора”, гр. Лвов 

Операция «Запад» е една от най-масовите и извършени за най-кратък срок сталински депортации. За населението на Западна Украйна това е истинска етническа и демографска катастрофа.

Идеята за провеждането на тази репресивна акция възниква в съветските органи на държавната сигурност още в началото на 1947 г. Планирането е извършено на ниво МВР и МГБ /министерство – предшественик на КГБ – б. пр./ на СССР. Съветското ръководство се надява по този начин окончателно да унищожи социалната база на украинската нелегална съпротива против съветската власт в региона и в крайна сметка – и самата съпротива.

  

Планиране и подготовка

Изпълнението на този план се ускорява значително след постановлението на Министерския съвет на СССР от 10 септември 1947 г. „Относно изселването от западните области на УССР на семействата на членовете на ОУН /Организация на украинските националисти – б. пр./ и на активни бандити, арестувани и убити в сражения, в следните области: Карагандинска, Архангелска, Вологодска, Кемеровска, Кировска, Молотовска /сега Пермска/, Свердловска, Тюменска, Челябинска и Читинска”. Постановлението предвижда осигуряване на работна ръка за въгледобивната промишленост във вътрешните райони на СССР /респективно в Сибир/.

Това съвпада с интересите на украинската републиканска и регионална комунистическа власт в Западна Украйна, която се стреми да унищожи колкото се може повече роднини на борци срещу съветската власт и съответно да намали броя на хората, които им симпатизират. Според изследователя Й. Надолски има и още една причина – необходимостта от ускоряване на колективизацията в западноукраинските села – в условията на следвоенния глад в Украйна през 1946–1947 г. за властите е проблематична съветизацията на селското стопанство в западните области.

За изпълнението на министерското постановление е съставен «План на дейностите на МВР на СССР във връзка с превоза на специалните преселници от западните области на УССР» и «План на оперативните мероприятия във връзка с изпълнението на наредба на МВР на СССР №38/3-7983 за изпращането на 50 ешелона  специален континент от западните области на Украйна». 

Депортацията е извършена от МГБ и МВР на СССР. Старателната подготовка за масовото изселване напомня планиране на голяма стратегическа бойна операция. Планирана е всяка стъпка, описан е всеки детайл: от съставянето на списъци на определените за изселване хора до подготовката на необходимия транспорт, разпределянето на военните подразделения по населени места и определянето на маршрутите за изселване. В планирането са задействани местните районни комитети на КП(б) /комунистическа партия (болшевики) – название до 1952 г./, районните отдели на МВР и МГБ. В западноукраинските области са командировани оперативни служители на МГБ и МВР от други области. По-специално, за участие в организирането на натоварването на депортираните в ешелоните и на охраняването им в Западна Украйна пристига началникът на конвойните войски на МВР генерал-лейтенант Бочков с група офицери. За провеждането на акцията са мобилизирани всички налични моторни превозни средства, каруци, комуникации.

Във всяко село служители на железопътното позразделение на МВР (10–25 души на село) с подкрепата на упълномощени служители от районните отдели на МГБ съставят списъци за депортацията и систематично проверяват местонахождението на лицата, подлежащи на изселване. В началото на октомври са готови плановете за операцията във всеки район. По настоятелно искане на секретарите на комунистическите областни комитети във вече одобрените планове на МГБ за депортацията се увеличава броя на изселваните семейства на участници във въоръжената съпротива. Така например във Волинска област броят на семействата е увеличен от 2 500 на 2 700.

В Лвов е създаден оперативен щаб за ръководство на масовата депортация начело със заместник-министъра на вътрешните работи на УССР М. Дятлов. Съставен е подробен график за извозането на хората и изпращането на ешелоните по предварително определените маршрути.

Превозът трябва да се извърши от 87 железопътни гари в Западна Украйна. Предварително са създадени 6 специални сборни пункта в градовете Лвов, Чортков, Дрогобич, Ривне, Коломия и Ковел (един сборен пункт е можел да поеме едновременно 10 550 души).

Подготовката за операцията се извършва тайно. Редовите изпълнители научават за нея едва непосредствено преди началото й. Предвид опита от предишни подобни операции и с цел да не се допуснат нападения на групи въстаници от ОУН срещу ешелоните с депортираните, в навечерието на операцията войски на МГБ патрулират по пътища, разклони, железопътни гари и коловози. 

 

Ход на операцията

В 2 часа през нощта на 21 октомври 1947 г. много от жителите на Лвов са били принудени да се събудят. В жилищата на още сънените хора нахлуват военни, след кратък обиск нареждат бързо събиране на личните вещи, след което с камиони извозват хората до жп гарата.  В 6 часа сутринта същото започва по селата. Въоръжени бойци от вътрешните войски на МГБ и МВР обкръжават селото и по списък извеждат семействата на въстаниците, като обискират домовете в търсене на складове с оръжие, скривалища за нелегални, антисъветска литература, печатни материали и т.н.. 

Бойците от съпротивата предупреждават населението, че се готви такава акция, включително разпространяват листовки  «Крийте се, ще ви изселват». Но точната дата на депортацията остава неизвестна до края, затова малко семейства успяват да се спасят. Например, в деня на акцията – 21октомври  в Ривненска област служителите на МГБ не откриват 338 семейства (2 310 души), които е трябвало да бъдат изселени.  В навечерието на операцията някои семейства се опитват да избягат в гората, но повечето от тях след това са заловени от съветските войски.  

Според нашите изчисления в операцията са участвали около 37 000 оперативни служители и военнослужещи от МГБ, МВР и гранични войски, около 8 000 т. нар. «скачачи» (бойци от щурмови батальони) и 34 000 съветски партийни, административни и комсомолски активисти.

Хората са изкарвани от домовете им без храна и топли дрехи. Бързо ги товарят на камиони или каруци и ги карат до гарите. Плановете са предвиждали да се дават 2 часа за събиране на багаж, но на практика инструкциите на ръководството често се пренебрегват с цел изпълняване на плана за рекордно кратко време.  

При изселването на семействата в домовете им са били откривани скривалища за нелегални и за оръжие, което се изземва, както и националистическа литература и антисъветски листовки. Залавяни са нелегални, унищожавани са «бандити». Има отделни случаи на въоръжена съпротива срещу  изселническата акция, но те са имали незначителен успех.

За хода на операцията на всеки шест часа се докладва на министъра на държавната сигурност генерал С. Савченко и на министъра на вътрешните работи на УССР генерал Т. Строкач. В 10 часа сутринта товаренето на «специалния контингент» започва на 53 гари от планираните 87. В първите доклади се споменава за «незначителни трудности », свързани с метеорологичните условия. Например, в Станиславска /днес Ивано-Франкивска/ и Тернопилска области бушуват силни виелици. Вали силен сняг, на места снежната покривка е над един метър, повредена е телефонната връзка с много части на региона, 500 автомобила са блокирани по пътищата и не могат да стигнат до гарите. В тези райони път проправят танкове и бронирана техника. Поради това на други места използват предимно каруци и само отчасти – предоставения автомобилен транспорт.  

В следващите доклади се срещат съобщения за случаи на мародерство от страна на служители на МГБ та МВС. Голям брой от непосредствените изпълнители на операцията извършват неправомерна конфискация на имуществото на депортираните, като го крият при съставянето на отчетите за операцията. Общо в Ривненска област са регистрирани 70 случая на мародерство. Подобна е картината и в Лвовска област. Задига се всичко, което може да се задигне. Има и по-трагични случаи. Например, в с. Новосилки, Здолбунивски район /Ривненска област/ един от оперативните служители на МГБ убива шестгодишното дете на местна жителка, която не подлежи на депортиране. Просто му е попаднало пред очите „в неподходящ момент”.

В четвъртия доклад от 8 часа вечерта на 21 октомври 1947 г. количествените показатели на операцията се увеличават значително, макар че товаренето в ешелоните става доста бавно. Само на девет от 87-те гари то вече е приключило. Нито един от ешелоните, подготвени за изпращане в северните области на СССР, все още не е тръгнал. Едва на следващия ден, на 22 октомври 1947 г. в 6.38 ч. сутринта първият ешелон  с 1 293 души тръгва от гара Ковел /Волинска област/ към крайния пункт –станция Усятин, Томска област. След 20 минути от лвовската гара „Клепарив” в същата посока тръгва втори ешелон с 1 878 души. И след това на интервали от 2-4 часа тръгват един след друг ешелони от гарите в Чорторийск /Волинска област/, Луцк и Ковел. 

Изключително бързо е извършена депортацията в Ривненска област. В повечето села операцията трае само 3-4 часа. За едно денонощие е завършено насилственото изселване във Волинска и Лвовска области. Като «първенци» при извършването на депортирането са отбелязани също Тернопилска и Дрогобичка области.

В следобедните часове на 23 октомври 1947 г. 24 799 семейства – 73 428 души са извозени с 34 ешелона. След това още три дни към северните части на СССР са отправят ешелони с по-малки групи от роднини на украинските въстаници и бойци от нелегалната съпротива. 

Операция «Запад» приключва на 26 октомври 1947 г.

Резултати и последици от депортацията

От западните области на Украйна (с изключение на Закарпатска) са изселени общо 26 332 семейства (77 291 души, от тях 18 866 мъже, 35 441 жени и 22 279 деца).

От Ривненска област са депортирани 3 367 семейства (11 347 души), от Волинска – 2 711 семейства (9 050 души), от Лвовска – 5 223 семейства (15 920 души), от Тернопилска – 5 000 семейства (13 508 души), от Станиславска – 4 512 семейства (11 883 души), от Чернивецка – 613 семейства (1 627 души), от Дрогобичка – 4 504 семейства (14 456 души).

Депортирани са предимно семейства на средно заможни селяни, които образуват   икономическата база на западноукраинското село.  Това довежда до разрушаване на традиционната социална структура.

По-голямата част от депортираните – 21 197 семейства (61 066 души) са изпратени като работна ръка за въгледобивната промишленост в северните райони на СССР, останалите – 5 264 семейства (15 202 души) са изпратени в Омска област, където работят в промишлените предприятия и селското стопанство. По пътя умират стотици депортирани възрастни хора и деца. 875 души се опитват да избягат,  515 от тях са заловени от конвоя.

Сред депортираните има много вдовици и сираци, чиито съпрузи и бащи са загинали в борбата с тоталитарния режим. Те са подложени на репресии от сталинското ръководство още по време на «Големия терор» през 1937–1938 г., както и през 1939–1941 г. по време на «съветизацията» на Западна Украйна.  През следвоенните години принципът за колективната отговорност е приложен отново – този път спрямо  роднините на загиналите бойци от УПА и членовете на ОУН.

Целта е до корен да бъде унищожено всяко семейство, ако дори един от неговите членове е участвал във въоръжената съпротива против съветската власт.

Тази престъпна акция води до съществено намаляване на селското население, нарушава половата и възрастова структура на населението на Западна Украйна.

В атмосферата на страх и терор селяните започват по-активно да се записват в колхозите, за да се спасят от евентуални репресии. Депортацията ускорява колективизацията в западноукраинските села и обезкървява социалната база на нелегалната борба на украинските националисти. /Независимо от това въоръжената борба за независимостта на Украйна продължава до 1960 г. – б.пр./

 

Превод от украински с незначителни съкращения

ykpaina.blog.bg
 




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500884
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985