Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2010 22:38 - И пак -
Автор: strannica Категория: Поезия   
Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:
5



- Мая Дългъчева

ЕДНО

Тази детска сълза върху твоята буза брадясала
тъй обречено свети - светулка, оплетена в скреж.
Трудно преглъщаш - стар кон пред празна ясла,
лютия гривест и пенест, и цвилещ копнеж.

Колко жадува да палнеш с хълбоци залеза,
да опасеш онзи дъжд виолетов по здрач...
Но те опушваше сън - сладка страшна парализа
и вместо пранги те спъваха праг или плач.

Алена тръпна кобилка ли беше ослицата,
твоята пот ли роси по жребчетата вън?...
Стрелва тревата зелени и тънки езици -
живи змийчета в столетния тежък сън.

Плъзва познатият гъдел в копитото млъкнало,
в ноздрите свити боде нощен мирис на дъжд.
Бършеш очи, но сълзата в небето е хвръкнала -
гледай оная звезда... И за нея се дръж!

А когато прескочиш хълма и залезът лумне,
аз ще зная - мъжът и детето са вече едно.
И не питам накрая брада или мъх ще целуна,
щом и двете ухаят на тихо, щастливо сено.

 

НАСТРОЕНИЕ

Пият ми се стихове и ми се лудее!
Писна ми от тихо, ще ми се да пея...
Искам да докосна всекиму душата -
тлеещите рани да превържа с вятър,
да въртя земята в другата посока,
тъй, че лято с лято да си смесят сока -
цвете да бълбука, ручей да ухае...
Вчерашният глупав с ум света да смае,
а мъдрецът днешен да си лапне пръста!
Бог да скочи грешен, да нацепи кръста,
гвоздей да посее в облачната нива,
слънце да узрее и да блесне диво!
Дъжд да ме опари, огън да ме плисне,
гръм да ме удари! Само да е искрен!

 

* * *

Човекът с печални очи се смее широко.
Носи разгърдена риза, свирука шансон -
като вдовица, разперила шарена рокля -
да не личи, че плътта й отдавна е стон.

Той ще намигне, ще спре, ще почерпи тайфата,
ромол и хлад ще поръси - пътуващ фонтан...
В пръските колко голяма сълза е разлята
знае чаршафът му само - до вътък издран.

Човекът с печални очи не умее да мрази -
болката тъне в гледците пласт подир пласт.
Подпират се. Той нея, тя него ли пази -
няма да чуеш, защото се смее на глас.

Да можеше някак да кресне, да тресне, да плюе в сурата
на онзи подлец, на този бардак, на смъртта!
Не може. Не страх... Прекосил е междата -
обича. Нелепо, учудено - бебе с брада.

Да можеше някак поне да си скрие очите...
Или пък вселената един дъх да помълчи,
та да се чуе как горе затихват тръбите,
когато се смее човекът с печални очи.
 


ЩЕ СЕ ЧУЕ

"Поет няма женски род"

Още утре пола ще си купя -
плавна, женствена,
на цветчета!
Всички дънки -
гаврошова чета,
на тавана в сандък ще захлупя.

Ще налея в очите си сладост,
ще изшкуркам перото -
да срича
вече лимби, не рими.
За бича
знам - веднага ще спретнете клада.

Дума грапава, неприлична,
няма нощем съня ви
да спъне.
Ще окастря свирепите тръни,
че дерат съвестта ви
лирична.

Ще възпявам небето, морето,
ще примижвам
притворно и влажно.
Талантлигаво ще ме ухажват
потна свита
пияни поети.

Поетеса ще ставам,
решено.
Хубавелка! Възвишена! Дама!
Но кръвта ми, няма ли срама,
пак тече
простосмъртно-червена.

Пак във скута ми сгърчен
се люшка
не любовник - бунтовник обесен.
И тогава псувнята е песен.
Листът смачкан -
риза хайдушка.

Синя кръв
няма как да си влея.
Да гаврътна ли канче мастило?
Пък дали този трик има сила,
ще се чуе.
Щом почна да блея.

 

ЖЕНАТА-ПОЕТ

И я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.

 

Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.

Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, велможи,
не-поети,
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.

Навярно ни е пратена отгоре,
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.

Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.

http://liternet.bg/



Тагове:   мая дългъчева,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500660
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985