Автор: Иван Стамболов

1. Щом чуеш вопъл, стон и хрип
от птичи или свински грип,
ти бързо скачаш на нозе,
любимо и добро МЗ

По твоите пътеки здравни
със стъпки смели, стъпки славни,
с сърца горещи и грижовни
вървят чиновник до чиновник.

ПРИПЕВ:

О, здравно министерство наше,
събуваме пред тебе гащи
да ни направиш яка клизма
във името на хуманизма.

Ура! Ура! Ура! Ура!
Ура! Ура! И пак – ура!

2.

Надигне ли се вирус зъл,
ти го разбиваш на чакъл.
Полезно като витамин
си ти, МЗ! Амин! Амин!

Ще молим денонощно Бога
да бди над твоята подлога,
да си ни вечно живо, здраво,
да надживееш нас направо.

ПРИПЕВ:

О, здравно министерство наше,
събуваме пред тебе гащи
да ни направиш яка клизма
във името на хуманизма.

Ура! Ура! Ура! Ура!
Ура! Ура! И пак – ура!

http://sulla.bg/2010/07/06/1479.html#more-1479

Голям почин се поде в нашето (както става ясно от някои инициативи на министри и поети) все още социалистическо отечество :)
Направо Ренесанс на социалистическия реализъм в литературата.

Когато вземете днес някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега.
Вчера прекарах цял ден покрай вас. Бях заедно с майка ми и баща ми. Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога досега не бяхме попадали в графата „Благотворителност".
Вчера станах свидетел на това как баща ми се превърна в диагноза, в графика, в амбулаторен номер, обект на благотворителност с етикет „без спонсор", защото нямаше здравна осигуровка.
Видях един слаб човек да застава на опашка и в продължение на пет часа да бъде разиграван от една система от нервни чиновници, изтощени медицински сестри и недостатъчен бюджет, които безмилостно ограбват и последните му запаси от достойнство и гордост. Останах смаян от това колко безразлични са вашите служители, как въздишат и пъшкат, когато пациентът не им показва нужния формуляр, как небрежно обсъждат проблемите на други пациенти в присъствието на случайни хора, как разговарят за обедната си почивка, която ще прекарат „далеч от този ад за бедняци".
Баща ми беше само един зелен картон, един номер, който само задръства бюрото ви през работния ден, пациент, който се налага да попита втори път за указанията, които първия път са му били дадени механично. Но, не, това всъщност не е моят баща. Това е, което виждате вие.
За вас обаче остава тайна, че от 14-годишен той е великолепен майстор на мебели, човек с творческа професия, с прекрасна съпруга, четири вече отраснали деца (които му гостуват често), и пет внука (и още две на път) - и всички смятат, че техният дядо е най-велик. Този човек е всичко, което един баща би трябвало да бъде - силен и твърд, но и нежен; малко грубоват, селско момче, но и уважаван от изтъкнати хора в бизнеса.
Той е моят баща, човекът, който ме е отгледал в трудни и добри времена, ...

http://www.facebook.com/note.php?note_id=413107336201&id=161050223797

Уффф, аз пък какво мога да напиша от горчив личен опит с две мои близки (най-старата и най-малката в родата) от последните седмици....Решиха да капитулират едновременно и на гърба си да проверят "здравните услуги" в няколко различни болници.
Може да напиша нещо, но засега чакам да се уталожат емоциите и да мога да напиша текст с използване само на цензурна лексика.

Ако някой някъде палува,
там, на горната палуба,
покрил дупето си с лампази -
нашата полиция го пази.

Ако някоя партийна клика
се гласи пак да ни го тика,
истината днес е само тази -
родната полиция я пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция е тази.

Припев:
Хора, подарете нещо,
хора, подкупете ни добре!
Че сал една паница леща
е заплатата ни в МВР!