Скандал с музея на соцарта
Образец от изкуството на български творец, работил в годините на тоталитаризма, е бил включен в колекцията на новооткрития музей на соцарта. Скулптурата обаче била върната обратно в хранилищата на Националната галерия малко преди официалната церемония.

Музеят на соцарта е попълнен с творби от фондовете на Националната галерия, без да се направи допитване до авторите

Причината - застъпничеството на негов наследник. Българинът, който живее в Америка и е човек с име и добра кариера, смятал, че да се свърже името на един голям художник с негативните оценки за този период е некоректно и скандално.

Музеят бе открит преди ден от премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов.
Според справките той има изложбена площ от 7500 квадратни метра, по-голяма част от която е открит парк на скулптурите.
В експозицията са включени 77 фигури, 60 картини и 25 малки пластики, създадени в периода 1945-1989 година.
Ленин, Георги Димитров и Тодор Живков са най-често претворяваните в соцарта личности, сред сюжетите на голяма част от творбите преобладават акценти от партизанското движение и живота на работническата класа.

Докато се роди музеят, голяма част от многотиражните произведения на соцарта бяха нарязани, претопени или просто захвърлени

В творческите среди обаче назрява скандал, твърди професор Велислав Минеков, преподавател в Художествената академия.
Според него експозицията е изкуствено създаден “апендикс”, а експонатите са извадени избирателно от фондовете на Националната галерия без задълбочено обсъждане с авторите или наследниците им.

Включването на творци от ранга на Златю Бояджиев, Иван Кирков или Иван Фунев извън контекста на цялостното им творчество според професора е позорен акт.

Преди време е било обсъждано създаването на Музей на тоталитарното изкуство, след което идеята тихомълком била трансформирана и набързо се родил Музей на социалистическото изкуство.

90% от колекциите на българските галерии са попълнени с творби, създадени през цитирания период. Така е и с фондовете на националната галерия, където процентът не е по-малко от 80, не крие гнева си Велислав Минеков.

Той обявява още, че много от авторите лично или чрез близки са заявили, че не желаят творбите им да бъдат изложени в новия музей. Ако целта е била да се заклейми, да се направи смешно създаденото в един исторически период – то тя се постига некоректно и за сметка на онези творци, които няма как да се защитят. На мъртвите творци.

Критичните бележки на професора съдържат и предположението, че очакванията както на културния, така и на финансовия министър за голям интерес към музея едва ли ще се сбъднат.
Първо – мястото му е зле избрано и той е труднооткриваем на картата на София.
Второ – чуждестранните туристи искат да видят в София друг тип музеи, показващи хилядолетната й история.
Тоталитарни музеи вече има в много от източноевропейските страни и едва ли решението на българския е най-доброто, най-интересното. Западняците вече са се нагледали на нещо от този род в Унгария или дори в Румъния, а източноевропейците едва ли ще поискат точно това.

Кой тогава ще плати 6 или дори 3 лева за билетче в музея на българския соцарт? Учениците! Ще ги водят под строй – също както беше с родителите или бабите им при социализма.


http://pravda.bg

Интервю пред БГНЕС на проф. Велислав Минеков:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=DfM2z-4NUWU

безсрамници! (((((((((((

Ще цитирам един всеобщ любимец от времето на "умиращия" социализам: "Бих казал, че тове е ...малоумна идея!"

Боже, пази България!!!!!!

Аз се чудех защо по радиото госпожата от Нац. галерия толкова натъртваше, че тоз музей бил филиал на Нац. галерия и че всички творби в него били собственост на галерията...ако искаме, ги държим по зали и хранилища, ако искаме - във филиалче ги заформяме. Стига да има политическа воля((

Аз пък се сещам за една друга фраза, дето призоваваше към спокоен сън, защото нещо там си отивало...Така като гледам, в обозримо бъдеще няма да се спи...

И на мен най-напред това ми идва на ум при подобни резили...
Но и ние да не спим...както вече казах по-горе))

Всички творби в периода 45-89 години,които са били обществено достояние,са собственост на държавата!На всички творци им е било плащано,според действащите тогава норми и закони!Така,че наследници и все още живи творци,работели тогава,не могат да имат никакви претенции!Държавата ще ползва творбите,както намери за добре!И добре е решила,да печели,вместо да се правим на ощипани моми!

става съвсем ясно, че не проблем с авторското право има тук, а с концепцията, първоначалната идея за такъв музей. Съвсем правдиво ми звучи това, което той казва, че е можело да има хумористичен нюанс в експозицията. И защото наистина ще се водят ученици там - няма нужда да им се поднася някакъв модел на антистила соц, който на всичкото отгоре не е правдив, включвайки в себе си Златю Бояджиев, Никола Танев и други огромни български автори, за които поколения вече не знаят нищо.

Не знам кой е най-изтерясал)))
Ти по навик ли слагаш винаги в края на изречението удивителна вместо точка?

А "творци, работели тогава" и правели компромис със себе си и таланта си, само и само да бъдат "признати от държавата", сега наистина е малко странно да се правят на обидени.
Обаче сигурно усещат разликата /към днешен ден/ творбата ти да бъде: 1) в Националната художествена галерия /демек - ти си национална величина и творбите ти са национално достояние/, 2) в музей на соц. изкуство /нищо, че е филиал на същата тази галерия - контекстът е съвсем различен, дали пък точно този контекст не им създава душевния дискомфорт?/.

А кога държавата първо ще си върне вложеното в този музей, а после ще започне да печели и колко ще спечели от него - наистина е интересен въпрос.

Концепцията, да...
Куца.

"Терминът „социалистическо изкуство” е един от класическите примери за оксиморон наред с „бяла чернота”, „смразяваща жега”, „буйна плешивина” и „научен комунизъм”. Понятията „социализъм” и „изкуство” са несъвместими, защото, както още Аристотел ясно го е формулирал, изкуството е отражение на действителността и човешките отношения. Колкото това отражение е по-адекватно, колкото повече естетическият свят е изображение на обективния, толкова повече изкуството има право да се нарича изкуство. Изкуството на социализма не изобразява нито обективния свят, нито истинските отношения между хората, нито техните истински духовни преживявания. То е измислено отражение на измисления свят и изродливите човешки отношения такива, каквито ги вижда марксизмът-ленинизмът или каквито на него му е изгодно да ги виждат хората." И. Стамболов
http://sulla.blog.bg/zabavlenie/2011/09/19/muzei-na-socializma.822535

Човекът-кич, е като демократична Светлина.
Може да ти Светне като премиер, може като министър на културата?!, а може и като коментиращ.

Кичът в музеите и коментарите, кичът в държавата въобще, е като къч, за бъдещето на децата ни...
Той прави мижедневието ни оксиморон...

Вместо да благодарят, че извадиха творбите им от мазетата, социалистическите творци се цупят. Имаше социзкуство. Имаше соцреализъм, имаше и соцтворби, и все още ги има.Имаше и звания- народен, заслужил, герой.За творбите им се плащаше, за званиятя също. Сега се цупят.Творбите били извадени от контекста (мазето), ами да извадят дисидентските си творби, през които не минава червената нишка като въже.Сега един герой на социалистическото изкуство е кандидат за вице, кой казва, че е неграмотен. Напред другари. Ура.