Не ни познаваш През последните дни се чувстваме като натъпкана в тесен гараж банда, но тоя път не просто заради жегата или защото страната, в която живеем, често ни кара да се чувстваме така.

А заради носталгията по времето, когато пънкът беше музиката на гнева.

Водени от принципа, че мизерията ражда таланти, но талантите все по-малко крещят срещу всичко, което се случва - или не се случва в страна, която си цикли в постпрехода, решихме да започнем лятото с чисто новото парче на колегата Венци Мицов и проекта S. G. A. N.

 Проектът S.G.A.N е за и от несъгласните хора, хората, на които им пука. Не е проект на интелектуалци, а на обикновени граждани. Целта ни е да накараме повече хора да се събудят, огледат и осъзнаят, че животът им е в техните ръце. Членовете на проекта S.G.A.N се наричат гниди. Те са различни хора - някои с, други без работно време, но всички до един опомнили се. Правим го, за да докажем и покажем, че не всичко в държавата България е микс между власт и чалга. S.G.A.N тепърва ще се развива и проявява в различни форми. 

Песента не е весела, макар че хората, които застанаха зад каузата и се снимаха във видеото, са цветни, готини, различни.

Тях не ги приспа 20-годишното рязане на лентички към по-добрия свят и тръгнаха да го търсят сами, а тези, които все още са тук, имат да избират между това да се ядосват или да си повтарят да не го правят.

Ако и ти си от първите, натисни Play и давай с нас.

Имаме нужда от малко гняв, за да си върнем отново човешкия облик.

S.G.A.N във Фейсбук

http://www.webcafe.bg/id_785642247_Ne_ni_poznavash 

 

Който е гневен пропуска много неща и в края на краищата е губещият. По- скоро се нуждаем от агресивност- първо към външните които все прецакват България и от вътрешните, които им я продават.
Знаете ли защо волейболът ни печели, а баскетболът не? Защото при първият има граница, която спира пряката агресия и ни прави спокойни, а при втория има директен сблъсък, а смазани от живота вече сме изгубили смелост.

Ако владееш лошо меча в ръката си и не умееш да го направляваш - ти си слаб воин.
Ако владееш лошо гнева си и не умееш да го направляваш - ти си слаб воин.
Агресия - да, в известна степен - пак овладяна и умело направлявана.

Аз пък съм сигурна, че добра работа върши яростта. За да не повтарям неща, които вече съм писала, пък и много място ще заеме - тук е:

http://strannica.blog.bg/drugi/2009/05/29/za-iarostta.341261

Не знам кое точно ни кара да избираме дали да се чувстваме смазани от живота или не - за всеки е индивидуално - но знам, че такъв избор съществува.

Омир смята, че той носи мъки на ахейците
Соломон, че "Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави."
ап. Павел"Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии"
ап. Яков"И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, защото човешкият гняв не върши Божия правда."

Друг е въпросът за мъстта- ако сме дълбоко наранени трябва да отмъстим за да не се допусне повторението му. Но ей- така, гняв без повод ми се вижда болестно... или художествен патос, но не и разумно предложение.

Ако това, което става в България вече 68 години /някои могат да ги сметнат и като "само" 23 - малко ли са?/ не ни е достатъчно като повод...дори не повод, а дълбока, същностна, тотална причина за тотален гняв /вече писах как виждам гнева и яростта/...да не говорим за хилядите конкретни "поводчета"... тогава всички приказки наистина са художествен патос. И няма нужда да разтягате философски локуми, да снизявате въпроса до елементарна мъст.