В тъмна януарска вечер, в къща край гара Падингтън, един мъж говори как да се организира революция.

Младо момиче от ирански произход задава въпрос: "Младите в Иран са лишени от илюзии заради бруталността на насилието срещу тях... Това спря всички улични протести", казва тя. "Какво бихте им казали? Как да се организират отново?"

Мъжът се замисля за миг. Той не изглежда като радикал - леко прегърбен, белокос, като фигурата му е потънала в ниския стол, на който е седнал. Но когато той отваря уста, за да проговори, всички очи в стаята се фокусират върху него.

"Не излизайте на улицата срещу войници с автомати. Това не е разумна стъпка. Има обаче други неща, които са много по-крайни... Бихте могли да убедите всички да си останат вкъщи. В града да настъпи пълно мълчание", казва той, понижавайки гласа си до шепот, подчертавайки думите си с ръце, сякаш той самият премахва шума.

"Всички вкъщи." Очите му оглеждат стаята. "Пълно мълчание", прошепва той отново. "Мислите ли, че режимът няма да забележи?"

Той се оглежда из стаята, кимвайки почти недоловимо. На стената зад главата му е окачен голям принт на атомната гъба от Хирошима, издигаща се в небето.

Политологът Джийн Шарп е известен като "специалистът по експлозивни идеи"

Шарп е наричан бащата на ненасилствената борба. Той също така би могъл да бъде описан като най-добрия приятел на революционерите. Или, вероятно по-точно, като най-страшния кошмар на диктаторите.

Сега 84-годишен, американският учен е посветил по-голямата част от живота си на изучаването на смелата, някои биха казали безразсъдна идея, че ненасилието - вместо насилието - е най-ефективният начин за сваляне на корумпирани, репресивни режими.

Неговото практическо ръководство как се свалят диктатори - "От диктатура към демокрация", се разпространява като вирус от написването му преди 20 години и е преведено от активисти на повече от 30 езика.

Също така той е подготвил и "198 методи за ненасилствено действие" - силни, понякога изненадващи начини да бъде отнета властта от ръцете на режимите. 

Примери за употребата им от демонстранти и революционери изникват непрекъснато

В Украйна, по време на "Оранжевата революция" през 2004 г., която изстреля лидера на опозицията Виктор Юшченко до изборен триумф, стотици хиляди демонстранти превърнаха Площада на независимостта в Киев в море от оранжеви знамена - цветът на кампанията на Юшченко.

(Точка 18 от списъка на Шарп: Демонстриране на знамена и символични цветове.)

В Сърбия активистите, борещи се срещу тогавашния президент Слободан Милошевич на президентските избори през 2000 г., отпечатваха "Gotov Je!" ("Той е свършен!") на стикери, тениски и плакати, за да помогнат на населението да разбере, че той не е непобедим.

(Точка 7 от списъка на Шарп: Девизи, карикатури и символи.)

В Кайро по време на миналогодишната египетска революция, протестиращите живяха в палатков лагер на площад "Тахрир", където рисуваха, създаваха музика и пееха песни срещу Хосни Мубарак. Много египтяни се събираха там за петъчни молитви, последвани от масови политически митинги.

(Точки 20, 37 и 47 от списъка на Шарп: Молитва и преклонение пред богове. Песни. Събиране на колективни протести.)

Най-простите неща са и най-гениални

Идеите на Шарп за революцията са базирани на елегантно проста концепция: никой режим, дори най-бруталният и авторитарен такъв, не може да оцелее без подкрепата на собствения му народ. Така че Шарп предлага да му бъде отнета тази подкрепа. Според него ненасилствените действия могат да подкопаят основите на властта на режима по начина, по който термитите могат да катурнат гигантско дърво. В крайна сметка подкопаната конструкция не издържа и всичко се срива.

В продължение на половин век, Шарп е доразвивал теорията си за ненасилствените конфликти и е усъвършенствал инструментите на този занаят. Неговите методи са освободили вече милиони хора от тиранията - и карат режими като тези в Мианмар или Иран да треперят в съня си.

Менторство

При Шарп са идвали хора от Индия, Сирия, Русия, Шри Ланка - откъде ли не. И те по негови думи си тръгват "с блясък в очите": "Често хората заявяват, "Това не може да проработи при нас, нашата ситуация е уникална, нещата са по-тежки, отколкото си мислите, репресиите са особено безмилостни. И след разговорите ни... те си тръгват с разбирането, че... че е било посадено семето на борбата; че е налице нова възможност."

Шарп се приема за своеобразен ментор. "Винаги отказвам да давам указания какво точно да правят. Опитвам се да им позволя да осъзнаят, че те разбират може би повече, отколкото са си мислели. Има една фраза, която редовно се цитира: "Диктатурите никога не са толкова силни, колкото си мислят, че са, а хората никога не са толкова слаби, колкото си мислят, че са"."

Отговорите на Шарп повече от всичко подчертават стремежа му към скромност и непретенциозност. Какво да се прави с ренегатите от правителствените сили, които искат да се присъединят към борбата за свобода, пита друг иранец. Кога да бъдат допускани, и кога да бъдат отхвърляни?

"Външен човек като мен не може да ви казва какво да правите," отвръща Шарп, "и ако го правя, не трябва да ми вярвате. Вярвайте на себе си. Вие трябва да бъдете умни. Това изисква време и усилия... и познаване в подробности на вашата ситуация."

Библията на ненасилствените протести 

За тези, които са сериозни в намеренията си за борба за свобода, Шарп е обобщил най-необходимите четива - ръководство за самостоятелно освобождение, достъпно безплатно на сайта на Albert Einstein Institution. "То е само 900 страници на английски," привидно сериозно заявява той, предизвиквайки лек кикот.

"А ако не се интересувате от това да прочетете 900 страници, значи не ви вълнува изобщо мисълта да се отървете от диктаторите," реагира той. "И съм напълно сериозен."

...

Признанието идва след "десетилетия трудности," споделя той. Методите му са били отхвърляни и погрешно интерпретирани - и той дори е бил обвиняван, че работи за ЦРУ. Но все пак е продължавал работата си, понякога почти на ръба на разорението. Например той ръководи създадената от него организация Albert Einstein Institution от дома си в източен Бостън, тъй като не може да си позволи да наема офисно пространство.

И той отделя на почти всеки по половин час от времето си, дори и на ученици, подготвящи проекти за училище. И вълната от странници на вратата му не спира.

Те идват от цял свят, защото желаят да променят положението си. Идват да чуят изключителните идеи, които Шарп упорито е изграждал през целия си живот: идеи, които стартират революции.

ВИРУСНИЯТ ПАМФЛЕТ  

Най-известната творба на Шарп "От диктатура към демокрация" е буквално ръководство стъпка по стъпка как се свалят диктатури.

Книгата започва живота си в Мианмар, като възпламеняващи бунт съвети, отпечатани на няколко листа хартия и тайно разменяни между активистите, живеещи във военна диктатура. Тези, които са били залавяни с екземпляр от брошурата, са били осъждани на 7 години затвор.

От Мианмар тя се добира до Индонезия, после до Сърбия. След това, по думите на Шарп, той е изгубил дирите на книгата. Но тя е започнала да има собствен живот, разпространявайки се от активист на активист и в крайна спемка според някои е вдъхновила бунтовете, известни като Арабската пролет.

Ахмед Махер, водещ организатор на младежкото движение "6 април", изиграло ключова роля в миналогодишната египетска революция, споделя пред New York Times, че групата е чела за ненасилствените конфликти. Според него някои от членовете на групата са пътували до Сърбия, за да обменят идеи с членовете на тамошния Център за приложни ненасилствени действия и стратегии. Организацията в Белград е основана през 2004 г. от бивши членове на "Отпор!" - младежка група, спомогнала за свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г., използваща методите на Шарп.

МОМЕНТЪТ НА ПРОЗРЕНИЕТО  

Какво дава на правителството - дори на репресивните режими - властта да управлява? Отговорът, осъзнава Шарп, е вярата на хората във властта му. Дори диктатурите изискват сътрудничеството и подчинението на хората, които управляват, за да остават на власт.

Така че според него, ако можете да идентифицирате източниците на властта на правителството - хората, работещи в администрацията, полицията и съдиите, или дори армията - то знаете от какво зависи оцеляването на диктатурата.

"Какво е естеството на ненасилствената борба?", пита той. "Какви са методите й... различни видове протести, стачки, бойкоти, гладни стачки... Как функционират те? Те може да претърпят провал. Ако се провалят, защо? И какви са причините за успех, ако има такъв?"

Докато в един момент той достига до прозрение. Ако диктатурата зависи от сътрудничеството на хората и институциите, то всичко, което трябва да сторите, е да намалите тази подкрепа. По самата си природа, ненасилствената борба разрушава с политически средства правителствата и дори бруталните диктатури. Тя е оръжие, също толкова ефективно, колкото е бомбата, пистолетът или автоматът - или дори още по-резултатно.

"Това беше мигът на възклицанието: Еврика!," споделя Шарп. "Това не беше само теория, а нещо, което се е прилагало в много различни исторически случаи." Този момент еволюира в първия голям текст на Шарп - "Политиката на ненасилието," който е публикуван през 1973 г. Той незабавно е обявен за класически и все още се смята за структуроопределящо изследване на ненасилствената борба.

http://www.webcafe.bg/id_807290973