ДЯКОНЪТ
Калина Сотирова
......
Уверен в нуждата тези, които са се посветили на освобождението на България, да бъдат нравствено чисти, той казва: „Аз не смея да пущам хора да лъжат народа... В народната работа няма шега. Пазете се, ви казвам!”
През април делото боледува от интриги. Анастас Попхинов пише на Левски: "Ще се изправя един път и ще те клъцна в челото, и няма да ме забравиш завсякога!"
С мисъл да опази архивите на организацията, на път за лична среща с емигрантите в Букурещ, Левски минава през Ловеч, но е предаден. Арестуван е на 26 декември. След кратък съдебен процес на 19.02.1873 г. е осъден на смърт и обесен.
Васил Иванов Кунчев, дякон Игнатий, главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо – твърде много имена за един човек. Днес той е национален герой, всички знаем кога и къде е роден, как и защо е загинал 36 години по-късно.
Твърде много томове са изписани за революционната дейност на синеокия четник от легията на Раковски.
Литературни творби, изучавани в училище, оживявават постоянно спомена за него.
Но преди да се опитаме да го канонизираме, нека го видим като обикновен човек. Васил остава без баща на 14 години, заедно с другите си двама братя се грижи за прехраната на семейството.
На 21 години става монах, което означава ученик; после, докато учителства във Войнягово (Карловско) и Еникьой (Добруджа), той не забравя молитвата, която го е смирила до степен на пълно посвещение.
Дали копнежът на Левски – «чиста и свята република» и християнския Бог си противоречат, или се допълват е труден въпрос. «Святост» и «чистота» са понятия от християнския речник, не от Просвещението, от чиито идеи Васил несъмнено също е повлиян.
......
Интересно и любопитно е не само как живя той, но и с какви думи умря. А те са: "Помнете ме като йеродякон Игнатий!" Защо?
Да, той убива човек, и в архивите свидетелстват за неговото разкаяние пред революционния комитет. Да, той не е безгрешен. ...
.......
На въпроса: „Какво е занятието ти?” той отговаря: "Занятието ми е да облекчавам положението на българите. И обикалях, за да им давам упование... Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия... Ах, Българийо, Българийо! Събуди се, събуди се от дълбокия си сън!... На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете! Аз вече отивам, Богу дух ще предам.”
Първи и последен път, в който Левски критикува своя народ. За каква свобода говори тук Левски – политическа или духовна?
Стоян Михайловски, в условията на вече “свободна” България допълва горното, като казва: “Българинът не е свободен, той е само освободен”.
Какво говорят архивите, и по-специално тефтерчето, на «човека, името на когото се е произнасяло и в най-бедната колиба ... известен и в Бабаалието (Високата порта)» съхраняван днес в БНБ.
В началото на бележника, който Левски винаги е носел у себе си, стоят част от тропар за Св. Св. Кирил и Методий, изписан с калиграфски почерк, и думите: «Нека Бог ни защитава, както прави всегда Той. Сбогом». Защо?
Защото за дякона, за учителя Левски само един просветен народ, който знае защо и как да се моли може да изгради «чиста и свята република».
Дали тази негова вяра е утопия или не – читателят да прецени.
Тефтерчето съдържа данни за всекидневието му (облекло, храна); за неговата душевност (влечение към поезията, народните песни); за вярата му, за традициите, които спазва; за готовността да се притече на помощ на слабите, за непоклатимата му неподкупност (точно води комитетските сметки и личните си разходи).
На с. 54 е написана една дума, последвана от четири въпросителни: «Народе????» И тук е мястото на третото реторично «Защо» в тази статия.
Фактите от края на живота му обясняват донякъде «фона», породил това «Защо». А те са:
Левски е предаден и заловен на 26 декември 1873 г. До Арабаконак го водят двайсет заптиета, но никой не се опитва да го освободи. Защото «преклонена главица – сабя не я сече» или защото:
- Той е от Карлово, променя всяка седмица лицето си. Със среден ръст, светлокестеняви мустаци... А очите му са големи и пъстри...
- Аз самичък издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик! Възнаградете ме! Това искам! Ето - аз издавам!
- Преди ние не знаехме що е това комитет! Дяконът – той ни вкара!
- Вземаше ми тескерето и минаваше във Влашко! Ето, казвам му го в лицето!
- А бе, Левски, разбира се, ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече: искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат.
Какво си е мислел Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, Лъвский след като е чул тези думи?
Никога няма да узнаем. Защото той мълчеше. Не предаде никого, не издаде нито едно име. Докрай. Остана сам. В затвора. Изоставен от тези, на чието освобождение се бе посветил.
Османският паша ли предаде и осъди Левски? Само един съди живи и мъртви и тогава, и днес, според вярата и делата.
През студения февруарски ден на 1873 пред земния съд, пред народа, но и пред Бога, Левски пожела само едно: «Помнете ме като йеродякон Игнатий». «Дякон», не апостол или революционер; «Игнатий», не Левски, даже не и Васил.
Този завет в едно изречение казва всичко за вярата и копнежа за Свобода, чистота и святост в сърцето на един мъж, който се посвети и обикна докрай.
«Ние днес можем много неща. Можем да изчислим с компютър колко дни е живял. Тринайсет хиляди. За тринайсет хиляди дни той за нас е направил всичко. Ние за него - колкото троха... Гроб не ни трябва. Апостола ни трябва... Иначе, колкото пъти погледнем в очите му, толкова пъти ще ни пресреща една дума, сподирена от четири въпросителни: Народе????»
Да, ще ни пресреща, но не защото ни е нужен нов апостол (посланик). А защото Свобода ни трябва днес, както и тогава.
След като вече България я има, не чиста и не свята, тази дума с 4 въпросителни пита – къде е Свободата?
За тази поругана чистота дякон Игнатий, а не апостол Левски копня и умря. Кой и какво разбра от неговото кратко «помнете ме като...», тогава и сега остава въпрос на съдба.
2. REFFINA
3. Бъзикилийкс
4. ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ
5. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
6. Българска историческа истина
7. ЖИВА ВОДА ЗА ЖАДНИ ДУШИ
8. Истинската поезия. Борис Христов
9. РАЗЛИЧНИЯТ САЙТ
10. ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев
11. ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
12. misbis
13. СВОБОДА СЛОВА - за Русия без цензура
14. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
15. БЪЛГАРСКИ СВЯТ
16. М. Восленский НОМЕНКЛАТУРА /ru/
17. СЛЪНЧЕВИ ХОРА
18. ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
19. НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ
20. saradiva
21. ВНИМАНИЕ, РОДИТЕЛИ! ГЛОБАТА ЗА ОТКАЗ ОТ ВАКСИНИРАНЕ Е НЕЗАКОННА!
22. УНИКАЛНИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАРКОМАНИЯ И ДРУГИ ЗАВИСИМОСТИ
23. Държавна сигурност.com
24. ТОЧКА БГ
25. БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков