Шест ли ще са…десет ли…едно ли ще е…какво значение има – щом това поддържа огъня в душата ти и чувството за вътрешен покой, щом докато го има, можеш да кажеш: „Аз съм щастлив човек” – каквото и да става около теб, каквото и да се случва в живота ти.         Дребни неща...       Щом са дребни, значи не са свързани с имането, притежаването на нещо.        Значи те трябва да си останат в живота ми, дори и в един момент да изчезнат компютрите и интернетът, телефоните, книгите, колите, влаковете и самолетите, парите и всичко, което може да се купи с тях; дори и в един момент да се окажа на безлюден остров и светът да загуби познатите си характеристики и очертания....  
 

1. Слънцето. Което ме посреща сутрин и което аз изпращам вечер. Между блоковете, на брега на морето, зад планински връх – няма значение.
2. Децата ми. Усмивките на децата ми, сияещите им очи, когато са радостни и щастливи. Угрижените лица на децата ми, когато идват при мен за съвет. Загрижените им за мен лица, когато те ми дават съвети :) Синът и дъщерята – най-добрите ми приятели, с които мога да споделя неща, които не мога да споделя с никой друг. И като резултат понякога да получа учудващо свежо и креативно решение :)
3. Небето. Което е винаги над мен: през зимата - понякога сиво, навъсено и снеговалящо, понякога искрящо така, както не може да искри през другите сезони; през лятото –ярко и кадифено, добро и уютно, но и гръмотевично изненадващо – добре, че бързо му минава; през есента – меко, зряло и мъдро, радващо се и плачещо; през пролетта – свежо, обещаващо и вдъхновяващо...Денем – приют за крилете ми, нощем – приют за душата ми.
4. Усещането да си нужен и полезен на някого. Ако няма за кой да се грижиш, ако няма кой да утешиш и насърчиш, ако няма на кой да се усмихнеш окуражаващо и на кой да дадеш един як ритник, за да полети отново – за какво живееш?
5. Усещането за Пътя пред теб. Усещането, което може да те накара да се движиш, да действаш, да очакваш утрешния ден, когато пак да действаш....дори, не дай Боже, да си попаднал в тъмница, да си изгубил възможността да се наслаждаваш на всичко от точка 1 до точка 4.
6. Мечтите в края на Пътя. Смисълът и целта.

       Едва когато всички тези неща наведнъж изчезнат от живота ми, ще мога да кажа: щастието ме напусна.      Но тогава това вече няма да има значение.      Защото това ще означава, че преди това животът е напуснал тялото ми.      А отвъд този момент земните категории щастие/нещастие и критериите за тях просто изчезват... :)        Замислих се....това дребни неща ли са?      Някой ще каже – това са огромни, фундаментални неща...      А за много хора са толкова дребни и миниатюрни, че чак не ги забелязват...какво остава да се чувстват щастливи заради тях?    

и човека ,с който сме изяли торба сол :-)

Ооо, не! :)
Просто защото няма такъв :)))) И едва ли ще има...
Когато стана въпрос за нещо подобно в предишен коментар, бях употребила думите "евентуално" и "да речем" :)

много ме замисли!Поздравления!