На 18 юли до паметника на великия Кубрат в село Малое Перешчепино, Полтавска област, Украйна се събраха потомците на владетеля на Стара Велика България — българи и татари, взели участие в акцията «Кубрат събира потомците». В акцията взеха участие представители на различни татарски обществени организации.
Поставянето на паметник на хан Кубрат през 2001 г. в с. Малое Перешчепино (Полтавска област) от президента на Събора на българите в Украйна Николай Габер по инициатива на главния редактор на в. „Роден край” Дора Костова, където през 1912 г. е намерено Кубратовото съкровище, до голяма степен пробуди българското самосъзнание, предизвика интерес към нашето минало, способства за разбулване на големите тайни от нашата древна история.
Като идеолог и съорганизатор в тази историческа проява — издигането на паметника на хан Кубрат, към когото обръщат взора си народи и държави, в. „Роден край” в своята юбилейна дата — 20-годишнината, повдига още един актуален и доста интересен въпрос — потомците на хан Кубрат с акцията „Кубрат събира потомците”.
На 18 юли до паметника на великия Кубрат коленичиха потомците му българи и изкуствено наречените татари — волжките българи.
Поддържайки връзка с президента на Всеукраинския татарски културен център „Туган тел” (гр. Киев) Канафия Хуснутдинов, разбираме, колко искрено те проповядват истината, че са потомци на Кубратовите българи с основателя на Волжка България хан Котраг (един от синовете на Кубрат).
Желанието на г-н Хуснутдинов заедно с членовете на своето дружество да посетят мястото, откъдето тръгват корените и на техния народ започна от момента, когато той разбрал, че в Малое Перещепино е поставен паметник на хан Кубрат.
Групата начело с г-н Хуснутдинов от Киев до Малое Перещепино беше съпроводена от координатора на Кубратовите събори Венцеслав Видински, който по време на пътуването изнася съдържателна лекция по темата за Стара Велика България, за хан Кубрат. Вече в Малое Перещепино се присъединиха активисти на татарските дружества от Полтава и Кременчуг.
Както винаги бяхме гостоприемно посрещнати от кмета на с. Малое Перещепино Николай Симеон. Пред паметника бяха произнесени благодарствени думи за нашето общо велико историческо минало. Така се разпорежда историята, че, приличайки на едно клонливо дърво, българите се разпръснали по цялото земно кълбо. Но за всички тях има едно общо начало, свързано с името на хан Кубрат и неговото историческо величие.
.........
Г-н Хуснутдинов разказа за цялата плеяда учени и интелектуалци от Татарстан, които отстояват истината, преодолявайки болката за историческата несправедливост от декрета на Ленин Волжка България да се нарича Татарстан.
А там и досега съществуват всички свидетелства за българската основа. Жив е града и неговото име — гр. Болгар, бившата столица на Волжка България, живо е съзнанието на хората, че са българи.
И днес там има и действат различни обществени организации и движения, със своята дейност отстояващи историческата справедливост да им се върне името на народа — българи. Дори съществува цяло мощно движение „Мы болгары, а не татары”, в Татарстан действа Български национален конгрес и мн.др.
За доста интересни, повдигащи националното самочувствие неща се говореше този ден на Кубратова земя. Всяка дума се произнасяше като клетва пред историята ни. С г-н Хуснутдинов се обменяхме с издадените книги, списания, вестници по темата за Стара Велика България, хан Кубрат, Волжка България. Също така набелязахме по-нататъшното сътрудничество, в което ще вземат участие широк кръг учени, общественици, интелектуалци. Първата крачка към опознаването на българи от българи стана, и то много символично — до могилата на хан Кубрат.
.................
Дора КОСТОВА
Книга «Булгарская истина» необычная, она составлена из различных источников, представляющих собой отдельные фрагменты из ранее изданных — энциклопедических словарей, материалов научных конференций, опубликованных архивных материалов, статей и книг авторитетных ученых — историков. Даже часть этого материала поможет сделать вывод о вопиющей исторической несправедливости и о том, что так называемого татарского народа в начале ХХ-го века на территории Поволжья и Приуралья не существовало. Анализ представленных документов поможет снять с Ваших глаз пелену чудовищной лжи и обмана. Жить во лжи — это большой грех для всякого честного и верующего человека. Пусть Истина озарит Ваш разум! Пусть каждый сбросив с себя “татарскую” маску скажет: “Я — БУЛГАР!”, “Я — БУЛГАРКА!”
(Из предисловия книги)
МЫ — БОЛГАРЫ
Нас учили, что великий Ленин возродил государственность татарского народа: создал для него Татарскую республику. Сердце наполнялось чувством благодарности к защитнику угнетенных народов. Все было просто и понятно. Но однажды мой дед сказал мне: “Сынок, мы не татары.”
На землях Казанской губернии на момент создания Татарской республики не существовал народ, называвший себя татарским. “Сами жители Казани и ее края вплоть до Октябрьской революции не прекращали называть себя булгарами”.
Была традиция российских правителей называть все мусульманские народы России татарами. Однако ни один из этих народов себя татарами не называл. Великий русский историк Карамзин Н. М. писал в ХIХ веке: “Ни один из нынешних народов татарских не именует себя татарами, но каждый называется особенным именем земли своей.”
Почему же Ленин назвал нашу Республику татарской, не имея на то законных оснований? Когда появилась возможность для народов России создать свои национально-государственные образования, то все они назвали их по имени своего коренного населения. Например: Белорусская республика, Чувашская республика и т.п. Естественно, что болгары хотели создать Болгарскую республику. Именно за это выступал “Совет Волжских болгарских мусульман”, представлявший национально-освободительное движение болгарского народа в 1862-1923 годах под руководством славной династии Ваисовых (Ваисовское движение). М. Вахитов — руководитель “Мусульманского социалистического комитета” (здесь видим, что даже большевики называли волжских болгар мусульманами, а не татарами), тоже склонялся к созданию Болгарской Советской республики.
Однако в среде болгарского народа образовалась часть интеллигенции, которая сочла, что нужно, назло русским, называться именно татарами. При этом они поступали предательски по отношению к родному народу, но считали, что взамен дарят ему величие Чингис хана, которое якобы автоматически осеняет их, стоит только назвать себя татарами.
И в то же время бесспорное свидетельство того факта, что в начале ХХ века татарского народа еще не было. Его только зарождали искусственным способом, как в пробирке…
(Отрывок из книги)
Християнската религия при българите пред...
Андреа и Кубрат искат да имат момче
2. REFFINA
3. Бъзикилийкс
4. ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ
5. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
6. Българска историческа истина
7. ЖИВА ВОДА ЗА ЖАДНИ ДУШИ
8. Истинската поезия. Борис Христов
9. РАЗЛИЧНИЯТ САЙТ
10. ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев
11. ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
12. misbis
13. СВОБОДА СЛОВА - за Русия без цензура
14. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
15. БЪЛГАРСКИ СВЯТ
16. М. Восленский НОМЕНКЛАТУРА /ru/
17. СЛЪНЧЕВИ ХОРА
18. ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
19. НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ
20. saradiva
21. ВНИМАНИЕ, РОДИТЕЛИ! ГЛОБАТА ЗА ОТКАЗ ОТ ВАКСИНИРАНЕ Е НЕЗАКОННА!
22. УНИКАЛНИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАРКОМАНИЯ И ДРУГИ ЗАВИСИМОСТИ
23. Държавна сигурност.com
24. ТОЧКА БГ
25. БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков
