Още една светла душа напусна този свят...
Беше ми в избрани...и Е...и ЩЕ БЪДЕ...
И сега, когато отварям Моят Blog.bg - най-отгоре е този пост - вече пуснат от сина й:


Това е едно от последните стихотворения на мама

Обичам те, но вече си отивам.
Не ти е нужна майка да те пази.
Ръцете ми са в белези от битки,
но всяка беше моя. Даже тази!

А теб дали опазих?! Кой ли може
на прага на съдбата да е пречка?!
След толкова години осъзнавам,
че в снопа на живота ти си клечка.

Но клечките са много важни, сине.
И не за туй, че образуват снопи...
Живота, много бързо ще отмине.
Ще те застигне с тежките си сопи.

Е, белези навярно ще останат,
но продължавай с тях дори да крачиш.
И докажи  на себе си, че можещ
да победиш, а не примрял да грачиш.

Обичам те, но вече си отивам.
Ти знаеш, че отдавна все ме няма...
Най-тежката раздяла ми е тази,
защото ще ми липсва твойто "Мама".
 


В този блог няма да се пише повече!
-------------------------------------------------------------------


И - от блога на eleonoraknyazheva :

Публикувам това мое стихотворение в памет на Мая Стамболис,
позната в блог пространството като comma, която ни напусна
на 15.08.2009г.
Почивай в мир, приятелче.
------------------------------------------

Добрите хора рано си отиват,
понякога дори незабелязано.
И не във строги дати и години,
не в часове, фатално набелязани.

Добрите хора рано си отиват.
Да, никой на земята не е вечен...
Недейте пя горчиви панихиди,
а запомнете тяхната човечност.

Добрите хора просто си отиват
и страшното е, че с това сме свикнали.
Светът не заслужава да ги има,
но как тогава бихме го обикнали?
_______________________________________________


А аз мълча...с молитва за душата й.....