Постинг
20.08.2009 09:59 -
Една българка
Не може напълно да се предаде тежката съдба на депортираните българи, но искаме поне малко да запознаем читателите с тежките години на депортацията, преживени от българите, да предадем това, което чухме, което дълбоко ни потресе.
С Александра БОКАРИУС се запознахме по време на фестивала на българската култура „Български срещи” ... проведен в Крим. Днес тя е председател на Феодосийското българско дружество. Мила, интересна и приятна жена, преживяла лишения, глад, студ… Този списък може да продължи до безконечност...
Говори Александра Бокариус на български, който съхранила и научила от майка си, българка по народност. Баща й, немец, по подозрение в предателство бил убит.
Остава с майка си, сестра, която имала малко дете, и брат, който бил партизанин.
Александра била на 8 години, когато сред нощ дошли офицери и без никакви разяснения казали да се събират. Сред офицерите бил и този, който живеел в къщата им като квартирант. На въпросите: «Защо?» и «Къде?» никой нищо не отговарял.
“Дадоха ни 20 минути на събиране, но какво можеш да направиш за тези 20 минути, какво да вземаш със себе си, когато още не можеш напълно да разбереш какво става — с треперещ глас разказва Александра Бокариус. — Майка ми отиде да вземе сестра ми с детето, за да бъдем заедно. Мъжа на сестра ми го убиха, и ние останахме едни, без мъжка подкрепа”.
На гарата ги накарали да влязат във вагон, в който нямало нито стъкла, нито дъски на пода. Доста много хора умирали по пътя, защото, като ги гонили от къщите, не гледали какъв е човека: болен или вече възрастен и няма да може да прекара такова “пътешествие”. Естествено, нямало и дума за погребение. Когато се набирали доста умрели, правили една десетминутна спирка и ги хвърляли от вагона. И това всичко ставало пред очите на майки, бащи, сестри, братя, загубили своите родни и близки, но нямали право да се обадят или възпротивят.
“Повече от един месец бяхме в път. Докараха ни в гр. Верхняя Танта, Свердловска обл., и настаниха ни в дървени къщи. Майка ми почна да боледува, после по една случайност сестра ми, когато минаваше реката, падна под леда, и докато я извадиха, тя силно замръзна. За някакви лекарства или лекуване не можеше и да се говори. В семействата, където имаше мъже, беше по-леко, а на нас ни беше много тежко. Събирахме промръзнали картофи, трева, зелен клас — споменава жената. — Въпреки тежките условия и угнетяването, майка ми предеше вълна, плетеше вълнени чорапи, които после продаваше на войниците, за да спечели някакви копейки.
Така изминаха шест години. После роднините ни изпратиха покана, по която можахме да се върнем у дома, но в поканата бяха указани само два човека, а ние бяхме четири. Чакахме за следващата. Когато тя пристигна, появи се друга пречка — командирът каза, че не можем да отиваме сами, трябва някой да ни съпровожда. Отново чакахме, чакахме дълго, тъжно, с малка надежда на спасение” — казва Александра Бокариус.
Семейството Бокариус получава освобождение през 1956 г., и тогава, след 13 години, Александра се среща с брат си. Какво да разказваш, за какво да говориш след толкова години раздяла — говорят само очите и сърцата. Събират се всички заедно и започват отново да строят своя разрушен живот.
Сега Александра живее в гр. Феодосия, Крим. Целия си живот работи като счетоводител, после завеждаща склада, а когато се пенсионира, решава да организира дружество, в което ще влизат родолюбиви българи. Веднага регистрират дружеството като официално, отначало членуват 15 човека, но всеки ден количеството на българите се увеличава.
Събират се тук хората да отбележат българските празници с всичките обичаи и традиции, да общуват, а понякога и да спомнят тежките години на депортацията, за тези, които тя отнела, осакатила, чийто живот разрушила.
Татяна ЧИКАНЧИ Алушта — Одеса
http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=598
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. VENINSKI
2. REFFINA
3. Бъзикилийкс
4. ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ
5. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
6. Българска историческа истина
7. ЖИВА ВОДА ЗА ЖАДНИ ДУШИ
8. Истинската поезия. Борис Христов
9. РАЗЛИЧНИЯТ САЙТ
10. ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев
11. ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
12. misbis
13. СВОБОДА СЛОВА - за Русия без цензура
14. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
15. БЪЛГАРСКИ СВЯТ
16. М. Восленский НОМЕНКЛАТУРА /ru/
17. СЛЪНЧЕВИ ХОРА
18. ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
19. НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ
20. saradiva
21. ВНИМАНИЕ, РОДИТЕЛИ! ГЛОБАТА ЗА ОТКАЗ ОТ ВАКСИНИРАНЕ Е НЕЗАКОННА!
22. УНИКАЛНИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАРКОМАНИЯ И ДРУГИ ЗАВИСИМОСТИ
23. Държавна сигурност.com
24. ТОЧКА БГ
25. БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков
2. REFFINA
3. Бъзикилийкс
4. ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ
5. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
6. Българска историческа истина
7. ЖИВА ВОДА ЗА ЖАДНИ ДУШИ
8. Истинската поезия. Борис Христов
9. РАЗЛИЧНИЯТ САЙТ
10. ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев
11. ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
12. misbis
13. СВОБОДА СЛОВА - за Русия без цензура
14. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
15. БЪЛГАРСКИ СВЯТ
16. М. Восленский НОМЕНКЛАТУРА /ru/
17. СЛЪНЧЕВИ ХОРА
18. ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
19. НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ
20. saradiva
21. ВНИМАНИЕ, РОДИТЕЛИ! ГЛОБАТА ЗА ОТКАЗ ОТ ВАКСИНИРАНЕ Е НЕЗАКОННА!
22. УНИКАЛНИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАРКОМАНИЯ И ДРУГИ ЗАВИСИМОСТИ
23. Държавна сигурност.com
24. ТОЧКА БГ
25. БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков
