Блогът на strannica :: Винаги близо един до друг

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.06.2011 08:46 - Винаги близо един до друг

Автор: strannica Категория: Други

Прочетен: 2312 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 14.06.2011 08:46

Те се заселиха на земята заедно с първите хора. Постоянно ги
съпровождаха и бяха винаги до тях. Можеха да съществуват и поотделно.
И това се случваше, но рядко и рано или късно те се срещаха. Отново се
срещаха. Защото така е устроен човекът.

Тя беше красива и добра, Той - бодлив и неприятен.
Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален.
Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист.
Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше
силите.
Тя идваше, за да помогне, да умре и да възкръсне отново. Той
живееше постоянно, променяйки своя облик и местожителство.
Нея я обичаха всички, пазеха и лелеяха, Него го ненавиждаха и се
опитваха да Го изгонят.
Но хората еднакво зависеха и от двамата.

И така беше винаги. Отначало идваше Тя, след нея неотстъпно я
следваше Той. Дори без да го забелязват, Той все едно беше там.
Той разваляше живота на хората с дребни пакости и големи
неприятности.
А най-главното - Той пречеше на Нея. Той й пречеше в Нейната работа.
Понякога едва появила се, Тя вече търпеше поражение от Него.
И плановете на човека оставаха само планове.
Ох, колко много още несъздадено беше разрушил Той на Земята.
Защото, срещайки го в самото начало на пътя, на Нея й беше трудно да
заобиколи онази преграда, която Той вече беше поставил пред човека.
И още повече пък - да победи.

В самия разгар на Нейната работа, Той й пакостеше не по-малко.
Неговата главна задача беше и е да не й даде заедно с човека да стигне
до целта. И колко често човекът не слушаше Нея и се връщаше,
стигнал до половината на пътя, поради Неговите заплахи.

Дори на самия финал Той можеше да я настигне и да я отхвърли назад.
И на човека без Нея му оставаше само да съществува. Защото без Нея
не е възможно да се живее.

Без Нея животът губеше смисъл и Той завладяваше смисъла.
Той правеше обикновения ден сив и безжизнен, а нощта запълваше
с безсъница и кошмари. Човек няма сили да се справи сам с Него.
Лечение при психиатър, приемане на силни лекарства помагат само
за известно време.
Само Тя можеше да го излекува. Тя идваше и носеше в себе си
светлина и бъдеще.

Но и само с Нея не беше толкова просто. Тя изцяло завладяваше човека
и понякога той вървеше след Нея с цената на живота - своя и чуждия.
Тя тържествуваше победно, а човекът, изгонил Него, ставаше Неин
заложник. И вървеше, без да забелязва нищо и никого наоколо.
И човекът отиваше при Нея. По-нататък настъпваше самота,
Тя тихо се топеше, а след това незабелязано се прокрадваше Той.

За щастие обаче човек трудно ги среща поотделно. Така продължават
да ходят заедно по Земята - Той и Тя.

Страхът и Мечтата.

Без Страха е трудно да се открие Мечтата.
Често пъти именно Страхът ражда Мечтата.

А след Мечтата винаги върви Страхът. Страхът - "а ако не се сбъдне?"

И трябва да направим така, че Страхът да не пречи на Мечтата
да се осъществи.

И Мечтата да победи Страха.

Е.Брюлина, психолог

http://margaritta.dir.bg/2011/fevru/05blizo.htm

Нагоре