Три дни без телевизор, радио и още повече – без интернет :)
    6, 7 и 8 август.

  Национален събор на българското народно творчество в Копривщица – за десети път.

   Едно преживяване, усещане и емоции, които не могат да бъдат определени с една дума или описани с много думи...

   Всъщност едната дума, най-често срещана в отзиви и коментари, е: „Невероятно!”
    Била съм на всички събори досега. На първия - благодарение на майка ми :) - няколко месеца преди да се родя. Определено нещо се е загнездило в клетките ми още тогава - една безусловна любов към българското в най-автентичния му вид - към природата, творчеството, духа...
   Дори когато повече от 15 години живеех в чужбина, беше немислимо дори да допусна, че може да не си дойда "за събора"...

   По принцип не обичам да се снимам и да снимам. Направо абсурдно пък е да се занимавам със снимане, когато потъвам и се разтварям в някое събитие или атмосфера....

Затова снимките ще са от тук: http://photo-forum.net/forum/read.php?f=1&t=1213340&i=1213364&offset=100 – със задочни благодарности за авторите им :) и мен са ме щракнали без да искат в тълпата...

 

   Официалното откриване беше на 6 август, официалното закриване – на 8-ми. Между тях беше все по-набиращото обороти буйство на музика, багри, танци, веселие, усмивки – на около 13 хиляди участници и повече от 200 хиляди гости – навсякъде в града и около него.

   Две от естрадите са в града, още седем – на около половин час път от него – в местността "Войводенец".

 

   На път към "Войводенец".

 

 

   Разстоянието от една до друга естрада е някъде 200-тина метра. Естрадите са седем. Повече от километър непрекъснат човешки поток в двете посоки – зрители, участници...

   Единият ден го минах това разстояние, но на втория се кротнах под боровете срещу 6 естрада – да си изгледам участниците от Пловдивска област.

 

 

   Неотделима част от всеки събор :)

 

 

   Както в града, и горе на поляните имаше доста продавачи с повече или по-малко живописна стока :)

 

   И двете вечери – на 6-ти и на 7-ми – край града гърмя и се святкаше, облаците бяха надвиснали току над околните върхове. Но когато двеста и кусур хиляди души, събрани на едно място, се молят да не вали – дъждът просто няма шанс :) Още повече, че в събота трябваше непременно да е сухо и без вятър – за да се разгори добре огънят на нестинарите на централния площад

 

 

   Нестинарският танц вечерта: http://www.youtube.com/watch?v=Fcj-igQhDEk

 

 

   На този събор имаше много повече млади хора от всеки друг път – както сред зрителите, така и сред участниците – забелязвам го, защото винаги това най-много ме радва – дечицата, момичетата и момчетата с носии - пеят, танцуват, заедно с майки, бащи, баби и дядовци показват народни обичаи.

 

   С всеки следващ събор идват и все повече чужденци. 

 

   Японците масово си бяха харесали едни червени тениски, които се продаваха на едно място, и ходеха с тях като униформени.

 

   Едни от най-атрактивните моменти в цялата програма на събора бяха изпълненията на групи за български фолклор от чужбина – вечерта в петък и събота на естрадата в центъра на града. Колко пъти взривяваха публиката, която беше изпълнила площада! Български песни и танци, „донесени” от САЩ, Англия, Белгия, Франция, Дания, Швеция, Германия, Чехия, Канада, Швейцария, Австралия, Холандия, Япония...Пак ми напълниха душата българите от Украйна! Тези хора са просто невероятни в ревностното пазене в продължение на векове на българските традиции, песни и танци...

   Доста овации събра и Лондонският хор, с който вече почти в 1 часа през нощта целият площад пяхме „Хубава си, моя горо”. След това хорАта продължиха до ранни зори...

   Но безспорно най-разтърсващо беше изпълнението на японците. Когато една мъничка японка се изстъпи и запее почти като Валя Балканска „Излел е Дельо хайдутин”, наистина се чудиш в какво измерение си :) /Клипчето е и накрая. Качеството не е най-доброто...става повече за слушане, отколкото за гледане/.

   Почти през цялото време, докато имаше музика на сцената, пред нея се извиваха по няколко хорА. Изобщо всичките дни музика имаше постоянно и навсякъде, така че въпрос единствено на желание беше да се направи поредното хоро /или да започне солово изпълнение :) / – насред улицата, на площада, горе на поляните, пред заведението или къщата, в която са отседнали музикантите...

 

   Доста атрактивни бяха и майсторите на народни инструменти, които от време на време демонстрираха качествата им.

 

 

   Много хора имаше и около майсторите на народни занаяти.

Една много мила млада жена с много търпение даваше на дечицата уроци по грънчарство.

 

   Центърът на града се беше превърнал в „търговска зона”.

 

   Но и тук се усещаше настроението на участниците :)

 

   Едва днес видях фотогалерията на Дневник.

Малко страхотни снимки и от там





 
заедно с няколко от коментарите, които потвърждават усещането за другото измерение.....

Странно е каква блестяща светлина и позитивизъм бликат от снимките, странно е имайки предвид в какъв мрачен свят живеят българите днес, не мислех, че в България термина ""позитивизъм"" все още съществува.

... учуден съм защото тези хора живеят в България, същата черна бедна измъчена България, а гледайки ги тук сякаш се намират в някакво паралелно измерение на позитивизма, сякаш последните 20 мизерни години те са отсъствали, бих искал да науча как са постигнали това чудотворно състояние имайки предвид ""кочината"" в която живеем.

..........................................................................

Съборът беше велик!
Който не е бил, може да съжалява и да се подготвя за 2015 разбира се! Поздрав за всички участници, специално на състава от село Драгново, общ. Кирково и на г-жа Стоянка Минева от с. Рудник, Бургаско. Това са живи, истински българи!

..........................................................................

За мен лично най-силното изживяване беше в събота следобед, когато оркестър "Дунавски ритми" от с. Антимово заформи на една поляна такава страхотна веселба, че всички, които ги чуха, полудяха. Не съм виждала отдавна толкова много българи в толкова дива еуфория. И музиката наистина беше невероятна.

... Полицейската охрана на фестивала според мен беше на добро ниво. Не че имаше много работа де. Най-сериозната им задача беше да опазят една от уличките към фестивала пешеходна. Иначе за два дни в Копривщица не видях един пиян и агресивен човек. Съвсем сериозно. Ако не броим един психар, който караше като на Формула 1 из тесните улички по калдъръма в събота вечер.
.........................................................................

Българският фолклор е уникален. На такова място човек просто се потапя в прекрасната среда и забравя за всякакви проблеми.

.........................................................................

Съборът наистина беше разкошен! Жалко, че нямах възможност да присъствам всичките дни. По никакъв начин не се разбираше, че България е в криза и се управлява от некадърници и че мнението им за народа е, че е"шибан". Браво за организатори, участници и присъстващи!!!

за естествения позитивизъм, който блика от него. Бил съм на три събора, този пропуснах по обективни причини. )))

благодаря, че сподели :-)

Аплодисменти! Страхотен постинг! Мноооого българщина! Поздрави от Родопите, приятелко!

Няма как да не лъха позитивизъм :)
Съборът е едно страхотно зареждане на "позитивните батерии" :)

Да. Приказка. В която можеш да си един от героите :)

Самият събор е хиляди пъти по-страхотен от постинга :)
Поздрави от нашата планина на вашата планина! :))

...Наричат Копривщенския събор Чудото на изворния фолклор, защото за три дни посетителят може да види всичко наследено от дедите ни – песни, танци, обичаи, предания, носии… Една пъстра панорама на българския творчески дух.
...
В съботната вечер организаторите дадоха възможност на чуждестранните групи да покажат постижения в българския фолклор. Много от тях ръководят известните наши народни изпълнители Татяна Сърбинска, Цветанка и Иван Варимезови, Сестри Бисерови, Донка Колева, които също бяха на събора. Четири часа продължи концерта на специално построена естрада за гостите в центъра на Копривщица
... Вокален ансамбъл “Орфея” от Вашингтон, дирижиран от Татяна Сърбинска, поднесе и своя подарък към организаторите – песента “Възпев към Копривщица”, по музика на Кирил Стефанов, подготвена специално за събора. „Тези три дни много от моите солистки пееха и плачеха, преживяват всичко. Споделят, че не им се тръгва оттук. За тях Копривщица и този събор са нещо свято, ” каза ни Сърбинска.

Възхищение от чутото и видяното на този десети събор споделиха още проф. Тим Райс, преподавател по етномузикология в Калифорнийският университет и Марта Форсайт, автор на книги за наши фолклорни групи.

Всеки искаше да отнесе със себе си частица от звуците и багрите, които озариха Копривщица. Години след събора ще са живи спомените за него и у най-малката участничка Моника Галинова от Шумен и за 80-годишния Минко Димитров от село Тополи, Варненско, който от 1975 г. идва да посвири с двугласната си гайда. След пет години те пак си определиха среща на естрадите в Копривщица.

Дълго през нощите продължаваше хорото на приятелството. Хванали се здраво на него, българи и чужденци танцуваха до забрава. Преживяното тук трудно се предава с думи. Важното е, че Копривщица я има. Жив е изворният ни фолклор и сигурно ще е така докато я има България!

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Music/Folklore/Pages/Koprivshtica_2010.aspx

Благодаря ти че сподели това с нас!
Искам и аз да мога да се потопя в атмосферата на този събор и си го пожелавам за 2015г живот и здраве до тогава.
Това което виждам от снимките и разказаното от теб ме зареждат позитивно и се радвам на това че нашия фолклор не е забравен.Моята майка е народна певица и пееше в Тракийски ансамбъл. гр.Ямбол 20 години.Аз обичам народната музика и танците и с радост присъствам на събития свързани с форклора.Поздрав още веднъжи много благословии!

Последното, което може да се каже за нашия фолклор е, че е забравен :)
Живи и здрави 2015...
Жалко, че този разкош е само веднъж на пет години...

Толкова пъти си била на събора!
А на нас ни беше за 1-ви път и наистина останахме очаровани! Постоянно навивахме километри от палатковия лагер, който беше почти извън Копривщица до местността Войводенец, който е на другия край извън Копривщица и постоянно кръстосвахме сцените. Моят съпруг предположи, че на ден изминаваме 6-7 км. :). Но беше голям кеф! И другия път живот и здраве ще се постараем да отидем на следващия събор.
Поздрави за поста!

Тази година го пропуснах. А моят дядо е от Копривщица.

И моят :)
Поздрави!