Почина Вацлав Хавел
Бившият чешки президент Вацлав Хавел, водач на "нежната" революция
от 1989 г., почина днес на 75-годишна възраст от усложения, причинени
след продължително боледуване.

Хавел е издъхнал в съня си във вилата си в северна Чехия, където от
средата на юли се възстановяваше от тежка пневмония.

Болестта е била съпътствана от различни усложнения, като загуба на
равновесие, отслабване на паметта и измършавяване, разкри неотдавна
самият Хавел.

Лошо лекуваната в затвора пневмония и рак на белия дроб

бяха в основата на многобройните здравословни проблеми на Вацлав
Хавел, който е лежал пет години в затвора при комунистическия режим
в бивша Чехословакия за дисидентска дейност.

През 1996 г. бе опериран от рак на белия дроб. Освен от хроничен
бронхит той страдаше и от сърце и от бъбречни смущения. Последните
месеци Вацлав Хавел прекарваше повечето време във вилата си на
150 км от Прага след престой в болницата през март заради тежка
пневмония.
Миналата събота той се срещна в Прага с духовния водач на
тибетските будисти Далай Лама.

Хавел, който бе най-известният чешки дисидент и водач на
"нежната" антикомунистическа революция в Чехословакия през 1989 г.
Той е световно известен драматург, автор на много пиеси, сред които
най-известни са "Аудиенция", "Вернисаж", "Градинско увеселение",
"Largo Desolato".

Той бе

първият демократично избран президент на Чехословакия
след рухването на комунизма

- от края на 1989 до 1992 г. и на Чехия - след разделянето на страната
със Словакия - от 1993 до февруари 2003 г.

Вацлав Хавел (vaclavhavel.cz) е роден в богато семейство. Между
многото собственост дядо му е притежавал и филмовата студия
"Барандов", една от най-големите в Европа.

След като комунистите вземат властта през 1948 г., цялото имущество
на фамилията е конфискувано, а на 12-годишния Вацлав е забранено
нормално да продължи образованието си.

Завършва вечерно училище като същевременно работи. В средата на
50-те постъпва като сценичен работник в малките пражки театри "АВС"
и "Дивадло на забрадли", където прави и първите си театрални опити.

След 20-ата си година активно пише и публикува в литературни и
театрални издания. В пиесите му, повлияни от театъра на абсурда,
се чувства атмосферата, довела до Пражката пролет - размразяването
през 1968 г.

Най-известната му пиеса от това време е "Меморандум или
Затруднената възможност за концентрация".

За първи път той публично се изказва политически на писателски
конгрес в Прага през 1967 г., когато критикува идеологическата цензура
и абсурдните действия на комунистическите апаратчици.

След като Пражката пролет е разгромена чрез окупацията на
Съветската армия и армиите на други държави от Варшавския договор,
Хавел продължава да критикува режима и е един от тримата инициатори
на знаменитата "Харта 77".

Арестуват го три пъти, съдят го и той лежи в затвора общо пет години.
Притеснени за силно разклатеното му здраве, властите предсрочно
го пускат, за да не умре като затворник.

След 1968 г. в Чехословакия е забранено да се публикуват негови
текстове. Но той пише непрекъснато и всичко се издава и поставя
на сцени в Германия и други европейски страни.

Ярък литературен документ на това време са "Писма до Олга" -
писани до съпругата му, с която той се запознава през 1956 г.,
оженват се през 1964 г. и остават заедно до смъртта й през 1996 г.

През 1989 г. Хавел е водещата личност на чешката революция,
наречена "нежна" от студентите и хората на изкуството.

Застава начело на основания на 19 ноември 1989 г. Граждански
форум (Občanskй fуrum), след което естествено идва избирането
му за държавен глава.

В затвора здравето му е разклатено и той боледува често през
следващите години, но това никога не оказва влияние на неговата
кипяща енергия и политическа дейност.

През 1997 г. се жени втори път - за 17 години по-младата актриса
Дагмар Вешкирнова, която беше с него до края.

Вацлав Хавел остана

непреклонно верен на политическите си възгледи,

които формира през 1990 г.

Във вътрешнополитически план главна цел на президента беше
да насърчи развитието на отговорното гражданско общество, а във
външнополитически - твърд курс към НАТО и Европейския съюз.

Той подкрепи въздушните удари на НАТО срещу Сърбия на Слободан
Милошевич през 1999 г. и одобри войната на САЩ срещу режима на
Садам Хюсеин в Ирак през 2003 г. Тогава предизвика недоумение у
мнозина, които виждаха в него единствено безобиден пацифист и
"добрия човек от Прага".

"И пацифист може да одобри военни действия. Не бива просто да
наблюдаваме диктаторите", аргументира се Хавел.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4400431 

който може да бъде "човек на всички времена".

Милиони долари се събират всяка година във фондациите срещу тази коварна болест и...нищо. Лекарствата не лекуват, а само забавят смъртта. Ракът, както и чумата и холерата и спинът - това е сякаш наказанието от Свише,заради безразсъдността и лакомията на човечеството.

Милиони са жертвите на тези коварни болести. МИР на прахът им!