" Вълко Червенков се беше свил на две в бронетранспортьора и наблюдаваше през люка сражението.

Втори ден 6 хиляди войници и милиционери с автомати, картечници и минохвъргачки не можеха да унищожат стотината бандити, които стреляха срещу им иззад чукарите на Сливенския балкан с пушки от Балканската война,

още 7 хиляди войници бяха обкръжили местността - да не би бандитите да избягат…

Позор! - нито можаха да ги унищожат, убиха само 30-40, другите,

предвождани от своя Бенковски

(така населението наричаше войводата им Георги Стоянов - Търпана), избягаха нагоре в планината.

Вълко Червенков бе много разтревожен:

разните банди и конспирации до 1949 година в повечето случаи бяха свързани с бившите хора- царски офицери, бранници, легионери, буржоазни партии и прочие;

сега оръжие грабваха и хващаха гората селяните - бедните и прости селяни, на които викат народ.

В отговор на убийствата и репресиите след 9 септември 1944 година, още в началото на 1945 започна спонтанно съпротивително движение -

според сборника документи “Горяните, том I”, издаден от Главното управление на архивите, нелегални организации и въоръжени групи

действаха из цяла България:

в Троянския и във Врачанския балкан, групата “Г. М. Димитров” и групата ТАНО в Кюстендил, Асеновградската група “Национал-християнски кръст”, Първа средногорска зелена гвардия “Никола Петков”, нелегална група “В. Левски” край Пловдив, Староселската група, нелегалната въоръжена група на Маню Попов в Хасковско, на Гичо Тодоров Пенев в Ямболско, на Тодор Русинов в Царевска околия, на братя Руйчеви край Горна Джумая, групата на Герасим Тодоров и групите “Терористи” и “Елен” край Свети Врач, въоръжени нелегални групи в град Банско, в Годеч, в Любимец, в Голямо Конаре, в Стражевец и в Козаревец (Старозагорско), в Бабяк, Якоруда и Елешница (Разложко), край Скравена (Ботевградско), в Полски извор (Бургаско), помашки въоръжени групи в Родопите;

горянски чети бродеха край Видин, Русе, Добрич, Варна, Сливен, Радомир, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Велинград, Малко Търново, край Петрич и в Неврокопско - и т. н. и т. н и т. н. -

от началото на 1945 до края на 1949 година са били убити в сражения, ликвидирани без съд или съдени и осъдени на смърт и на различни срокове затвор над 3000 души.

Насилията, тормозът, терорът, издевателствата при кооперирането през 1950-1951 година са известни, писано е за тях много.

Но не знам защо премълчаваме другото - че

народът ни не понесе

тези насилия като покорно добиче.

Селяните изравяха пушките, останали им от миналите войни, и хващаха гората - ставаха горяни.

Въоръжени чети бродеха из горите, водеха сражения с войската и милицията, превземаха села, цели райони бяха в ръцете на горяните;

по официални данни на Държавна сигурност през 1949-1956 са ликвидирани 440 банди (властта наричаше горяните бандити - точно както властта преди 9.IХ.1944 година наричаше бандити партизаните);

горянските чети се състояха от по 4-5, 10-20, до 100-150 души - средно по 10-15 души да са били в чета - значи из горите бродеха между 4000 и 6000 въоръжени горяни.

Но това бе само върхът на айсберга:

в нелегалност минаваха само тези, за които имаше пряка опасност да бъдат арестувани - многократно повече бяха легалните съзаклятници, които се въоръжаваха тайно и чакаха сигнал за въстание…

Неслучайно още през 1949 година с решение на Политбюро бе създадена

преторианската гвардия на Компартията

- “до смърт преданите на ЦК” вътрешни войски,

през октомври 1950 година те бяха 10 батальона, през ноември се преформираха в дивизия и броят им се увеличи,

през август 1952 година с ново решение на Политбюро вътрешните войски нараснаха на две дивизии и две бригади;

с решение на Политбюро бяха създадени засега доброволни въоръжени работнически групи и отряди, които в случай на нужда да действуват в помощ на органите на МВР за смазване на всякакъв опит за контрареволюционни и вражески действия;

със същата цел по тъмните нощни улици из селата и градовете дебнеха тъй наречените отрядници- доброволни сътрудници на милицията;

през 1951 година бе създадена и Доброволна организация за съдействие на отбраната(ДОСО);

към Държавна сигурност бе сформиран специален ХII отделза внедряване на агентура в “бандитските и конспиративни групи”,

на 11 януари 1951 г. ХII отдел разполага с 695 секретни сътрудници, 327 агенти, 351 информатори, 17 резиденти и 167 явочни квартири… -

целият този репресивен апарат от преториански вътрешни войски, от щатния състав на МВР, от явната милиция и тайните агенти, от доносници и информатори (агентурният апарат е повече от 55 000 сътрудници от всички видове), плюс работническите въоръжени отряди и отрядници, без да броим патриотичното участие на редовната българска войска -

най-малко сто и петдесет хилядна армия бе готова да се хвърли срещу въоръжената съпротива на населението.

…И през нощта на 29 април 1951 година, навръх Великден, когато попът извика: “Христос воскресе!”,

милиционерите, войниците и тайните агенти, които бяха залегнали край селата, тихомълком се промъкнаха по тъмните улици,

заблъскаха по портите, нахлуха в дворовете и къщите, други се притаиха край черквите…

През тази черна великденска нощ милицията и армията извършиха из цяла България масови арести,

затворите бяха претъпкани

отваряха нови и нови лагери.

Според архива на МВР през 1950 година са били задържани 1774 лица, 578 са осъдени, 137 са пратени в ТВО, 505 остават подследствени, 554 са освободени по оперативни причини(да бъдат следени или вербувани);

според други данни от същия архив само за девет месеца на 1950 година са съдени и пратени в лагери 7820 лица,

според Документи за дейността на Държавна сигурност (1944-1989), по-специално според документ № 44:

през 1951 г. бяха новоарестувани 6600, лица или със заварените 500 подследствени, бяха разследвани 7160 лица, от които 2360 бяха осъдени (от тях на смърт 79), изпратени в ТВО - 2167 и освободени 1789, на останалите (844) следствието е продължено през 1952 г.;

(освен това по заповед на министъра на вътрешните работи от януари до август 1951 г. в Белене са въдворени 2551 лица враждебно настроени към народната власт);

през 1952 г. бяха арестувани 2799 лица, заедно със заварените подследствени бяха разследвани общо 3312 лица, от които 1857 бяха осъдени (на смърт 100), изпратени в ТВО - 391 и освободени 763;

за осем месеца през 1953 г. са арестувани 1254 лица, със заварените подследствени общо са разследвани 1509 лица, от които осъдени 917 (на смърт 62), изпратени в ТВО - 113 и освободени 213;

освен арестуваните през 1952 и 1953 са задържани още около 1100 лица, значителна част са освободени по оперативни съображения.

И така само според архивите на МВР и Държавна сигурност от април 1950 до август 1953 са били арестувани 23 898лица, освободени по оперативни съображения (вербуване, следене или компрометиране) 4419лица, изпратени в лагери 13 179, осъдени 6300, от тях на смърт 241.

Колко в действителност са жертвите - не е известно - никъде не намерих вест за броя на убитите “при съпротива”, за избитите при ликвидиране на “бандите” (има данни, че само от януари до август 1951 година са заловени и ликвидирани 350 горяни);

от “безследно изчезналите” няма следа.

Извинявай, читателю, за тези скучни цифри, но зад всяка единица се крие човешка трагедия, за която не си подозирал…

Според други данни от архива на МВР в периода от 1952 до 1985 година за антинародна и вражеска дейност са издадени

още 478 смъртни присъди

- значи съпротивата продължаваше…

Ако в Полша, Унгария или Чехословакия имаше такова масово и продължително съпротивително движение -

чехите, унгарците и поляците щяха да проглушат света - и с право!

А ние си мълчим и светът заслужено ни смята за най-мижитурската комунистическа държава.

Това, че комунистите и техните наследници се мъчат да омаловажат и да заличат следите на народната съпротива против техния режим, е естествено,

но другите, свободните днешни хора, защо мълчат? - това е загадка, но не толкова трудна за разгадаване:

ние се качихме върху пиедестала на свободата и бързо забравихме онези, които положиха костите си под този пиедестал;

не, не забравихме - ние не искаме да си спомняме, че тази свобода не ни е дар, че за нея са загинали не един, не двама… че не един, не двама изгниха по затворите и лагерите;

не ни е приятно да ни напомнят, че докато ние страхливо сме си живуркали и послушно сме викали ура по площадите - е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за днешната наша свобода;

не ни е приятно споменът за тези хора да ни напомня за нашия овчи позор - и ние старателно ги забутахме в тъмните ъгли на забравата.

А които от тях останаха живи - още в първите дни на свободата бяха избутани от трибуните, от залата на Народното събрание, от коридорите на властта и също потънаха в забвение и мизерия…

Други пируват днес върху трапезата на свободното наше Отечество."

Текстът на този материал е из четвърти том на "Български хроники" от Стефан Цанев. 

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=298071

Офицери, участвали във въоръжена съпротива срещу комунистическия режим

.......
Полковник Стойно Цветков Бачийски – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров в Пиринския край 1948.

Подполковник Димитър Кузманов Цветков – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров, 1948

Полковник Райчо Райчев – горянин, емигрант в Гърция, а после в САЩ, създава „Български запасни офицери в изгнание“

о.з. подпоручик Ангел Стефанов Иванов  - Асеновградска нелегална организация „Национален християнски кръст“ – 1947

о.з. подпоручик  Никола Георгиев – „Чета на смъртта“ – Асеновград – Първомай – Пловдив.

о.з. подпоручик Христо Бузов – Асеновградска нелегална организация „Национален християнски кръст“ – 1947

Поручик Никола Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947

Поручик (о.з.) Цветко Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947

Кап. (о.з.) Иван Георгиев Диловски -  Пирдопска чета, 1947

пор. Ганчо Ганчев – Пирдопска чета, 1947

пор. Петко Емануилов – Пирдопска чета, 1947

пор. Кирил Ангелов – Пирдопска чета, 1947

оф. Борис Харалампиев Петрунов – Пирдопска чета, 1947

фелдф. школник Петър Радев – Пловдив – Смолян 1944

сан.подоф. Христо Караянков – Пловдив – Смолян 1944

Майор Никола Радославов Мутафчиев – „Български противоболшевишки легион на народното спасение“ – от Гърция 1946-1949, военен лагер „Лаврион“

полк. Иван Гологанов – „Български противоболшевишки легион на народното спасение“ – от Гърция 1946-1949

поручик – авиатор Маню Коев Попов – „Български противоболшевишки легион на народното спасение“ – от Гърция 1946-1949

поручик Димитър Теофилов Чалъков – 65-ти випуск.  Преминава в Гърция през 1950 и в следващите 8 години многократно влиза в страната. През 1958 заминава за САЩ

подпоручик Драгия Нанев Драгиев (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата

подпоручик Митко Ангелов Попдимитров (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата

поручик Георги Андреев Аврамчев (64в) през 1964  при опит за бягство със самолет е свален край В.Търново

поручик Кирил Петронов (64 в) През 1950 минава границара с  Гърция, през 1951 е спуснат с парашут При Якоруда с цел създаване на мрежа за съпротива. Заловен, осъден и екзекутиран през 1952г. В процеса е обинен и съвипускника му Димитър Хр. Буков, който получава 8-годишна присъда.

о.з. подпоручик Мирко Петров Тодоров – Николапетковист от Варненско – 1948

поручик Илия Митев Радев – Варна, 1948

Иван Костов Ковачев – Варна, възпитаник  на ВМНВУ

о.з. подпоручик Атанас Иванов Баталов – с. Каравелово, Пловдивско 1950

о.з. подпоручик Борислав Иванов Атанасов – 1948 бяга в Гърция, от лагера “Хаджи Кириякос“ до Пирея  многократно влиза в България. 1953 става секретар на Ив. Михайлов (ВМРО), 1962 се установява в САЩ, а после в Канада.

о.з. летец  Иван Монов – командир на чета , действала в район Банкя – Годеч-Монтана

о.з. подпоручик Благой Златански – Българско съпротивително движение (БСД) – 1950

о.з. полковник Георги Сотиров Мотикаров – зам. к-р на Нелегална патриотична организация (НПО) в брезнишкоя край – 1948

о.з. подпоручик Иван Лазаров -  чета в Кърджали – 1945

о.з. поручик Илия Минев – той не вдига оръжие срещу властта, но я провокира с всички възможни мирни средства. Прекарва 33 години в концлагери и затвори, което го превръща в най-дълго лежалия политически затворник в Европа. Създател и вдъхновител на Независимото дружество за защита правата на човека, обявил гладна стачка срещу комунистическия режим и .. .победил.

http://edinzavet.wordpress.com/gorian/

 

Супер пост. Жалко, че толкова малко хора са го чели.
Поздрави

Темата не е достатъчно атрактивна, за да привлече вниманието на "най-широката публика" :)
От друга страна - преди време скочих срещу едно човече тук, в блога, което беше нарекло четвъртия том на "Български хроники" от Стефан Цанев "гнусно оплюване на най-светлия период в българската история" (цитирам по памет) и "книга, която става само за тоалетната".
Такива ми ти работи...Дори когато някой иска да ни отвори очите - с факти и документи, архивни материали...
"Ако в Полша, Унгария или Чехословакия имаше такова масово и продължително съпротивително движение -

чехите, унгарците и поляците щяха да проглушат света - и с право!

А ние си мълчим и светът заслужено ни смята за най-мижитурската комунистическа държава.

Това, че комунистите и техните наследници се мъчат да омаловажат и да заличат следите на народната съпротива против техния режим, е естествено,

но другите, свободните днешни хора, защо мълчат?"