Постинг
24.11.2010 23:01 -
Илия Луков: Да обединяваме българския дух
Автор: strannica
Категория: Политика
Прочетен: 2446 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2010 08:02
Прочетен: 2446 Коментари: 6 Гласове:
7
Последна промяна: 25.11.2010 08:02
Тази година българчета от Украйна вече седмия път участваха в Международния младежки фолклорен фестивал в град Каварна, Р България, «С България в сърцето». Един от организаторите му е народният певец на България, пропагандист на българския фолклор, Илия ЛУКОВ... Днес Илия Луков разказва за своята дейност, насочена на укрепването на връзките между България и българите, живеещи извън нейните предели, в частност, в Украйна и Молдова.
— Имаше една «кръгла маса» в «Родолюбец», където ние с Анна Караангелова се включихме в разговора, че имаме желание да се направи едно турне, може би, за първи път с толкова сериозен преход и толкова много места, населени с българи. Казахме, че точките са Молдова и Украйна с бесарабските българи и гагаузи. Предложението ни предизвика толкова бурни аплодисменти, че ние наистина искахме да направим нещо хубаво, нещо уникално за времето. Екипът ни беше около 18-19 човека.
В Молдова представянето ни мина доста успешно. 15-16 концерта – всеки ден концерт. Последният беше в Кишинев по случая 24 май. Той се състоя в операта, където имаше доста много българи. Посети го и министърът на културата. Бяха ни казали, че и Президентът е в залата.
Направихме едно влизане в Приднестровие, с един много хубав концерт на площада в Паркани, където, като ни казаха, живеят над 10 хиляди българи. Бяхме също посрещнати от тамошното правителство.
Ние трябваше да преминем още от Молдова в Украйна, като първият ни концерт се състоя в Болград. В Одеска област бяха не по-малко от 12-13 концерта.
Имахме покана да участваме и във фестивала «Ние сме украински» в Приморск, Запорожка област. Ние тогава още не знаехме, но казаха ни, че доста много българи живеят и там.
Представихме се тогава също в Бердянск и Преслав. Тези концерти, особено в Одеска област, без подкрепа на редактора на в. «Роден край» Дора Костова и целия екип на вестника нямаше да се случат.
Много усещам, което с думи не може да се опише. Това е много чисто, много свято. Всеки български изпълнител, който се докосне до тези хора, той постоянно иска да се връща. Специално за мене е така.
Всяка година аз започвам от това, по какъв начин и как да направя така, че тези хора да могат да се зарадват. Ако България няма да прави необходимото, поне сега, с културата, и с което ние създаваме като песни, кой ще радва хората и ще ги подържа?
— Как възникна идеята за провеждане на събора «С България в сърцето»?
— Като идея съборът беше заложен от доктора Анна Карангелова. Както ние пътуваме по тези райони, така и да каним да идват в България.
Защото реално се оказва, че най-голямата диаспора на българи, живеещи зад граница, която съществува, е в Украйна и Молдова. В продължение на седем години, колкото вече съществува съборът, най-добре представили се са пак от Молдова и Украйна.
В Албания и Румъния и други държави пеят песни, но го няма това, което е съхранено при Бесарабските и Таврийските българи.
...
Трябва да разкажем за тези хора, които живеят с труда си и дават пример, как са успели да разорат този чернозем, да го облагородят и да си напълнят душата с обич към българското.
Имам желание да направя за тези хора много неща, да направя пътуващи събори на няколко места, и в Молдова, и в Украйна.
Искам да се опитаме да премахнем границите на тези млади хора, тоест правейки тази култура, особено българския фолклор, да върнем това, което е било на времето. После най-добрите, които се появяват на този събор «С България в сърцето» , а може би, и «България в моята песен», да гостуват в Каварна, тоест да има една селекция. Може би, необходимо е да го обсъдим с журито, да го започнем като проява, хем да се правят концерти и хем да се появяват млади изпълнители. Има такива неща, заложени от доктор Караангелова, и аз ще се опитам с по-мъдри хора да направим това, защото ние сме обречени да бъдем заедно, защото сме една кръв, сме братя. И това, че има граници, в момента не трябва да ни притеснява.
— Нали за тази цел служи и «Най-дългото хоро». Ще има ли то продължение?
— Аз тихичко се надявам да пропътувам тези километри навсякъде, където има българи: в Молдова, Украйна, Румъния, през октомври-ноември, когато хората са прибрали урожая, да им приятно да си сложат новите дрехи и да излязат на хоро.
Дано да намеря начин да работя с хора, които искат да работят за българското и в Украйна, и в другите държави.
Всяка година да има такива посещения, за да продължи «Най-дългото хоро», защото си го искат хората, защото хорото е символ на обединение, то е като едно послание към всички хора.
На хорото могат да се хващат хора от всички народности, не става въпрос само за българи.
Спомням си как през зимата на 1994 година в Украйна ние бяхме по покана на Иван Плачков. И направихме доста концерти, и един концерт подарихме на украинско селце. Беше студено, но залата – пълна! Така че хорото си е един много хубав празник, празник за българската душа.
Има неща, в които бесарабските българи могат да дадат пример тука, на българите в България.
...
— Какво бихте пожелали на българите от Украйна?
— Искам да пожелая да сме единни, да не спираме да контактуваме един с друг. Защото годините си минават. И ние пренасяме културата — не някой друг.
Днес чух изказванията на един българин от Татарстан, Мулдашев, който казва, че е с прабългарски корени. Той е учен, писател, доктор-хирург.
И той казва: “Следващата си книга искам да напиша тука, в България. Какво усетих за тези три дни, които съм в България? Усетих слънчевата душа на българина, която не мога да усетя на друго място.”
Леонид ПАСКАЛОВ, София – Запорожка обл.
Цялата статия: http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=923
— Имаше една «кръгла маса» в «Родолюбец», където ние с Анна Караангелова се включихме в разговора, че имаме желание да се направи едно турне, може би, за първи път с толкова сериозен преход и толкова много места, населени с българи. Казахме, че точките са Молдова и Украйна с бесарабските българи и гагаузи. Предложението ни предизвика толкова бурни аплодисменти, че ние наистина искахме да направим нещо хубаво, нещо уникално за времето. Екипът ни беше около 18-19 човека.
В Молдова представянето ни мина доста успешно. 15-16 концерта – всеки ден концерт. Последният беше в Кишинев по случая 24 май. Той се състоя в операта, където имаше доста много българи. Посети го и министърът на културата. Бяха ни казали, че и Президентът е в залата.
Направихме едно влизане в Приднестровие, с един много хубав концерт на площада в Паркани, където, като ни казаха, живеят над 10 хиляди българи. Бяхме също посрещнати от тамошното правителство.
Ние трябваше да преминем още от Молдова в Украйна, като първият ни концерт се състоя в Болград. В Одеска област бяха не по-малко от 12-13 концерта.
Имахме покана да участваме и във фестивала «Ние сме украински» в Приморск, Запорожка област. Ние тогава още не знаехме, но казаха ни, че доста много българи живеят и там.
Представихме се тогава също в Бердянск и Преслав. Тези концерти, особено в Одеска област, без подкрепа на редактора на в. «Роден край» Дора Костова и целия екип на вестника нямаше да се случат.
Много усещам, което с думи не може да се опише. Това е много чисто, много свято. Всеки български изпълнител, който се докосне до тези хора, той постоянно иска да се връща. Специално за мене е така.
Всяка година аз започвам от това, по какъв начин и как да направя така, че тези хора да могат да се зарадват. Ако България няма да прави необходимото, поне сега, с културата, и с което ние създаваме като песни, кой ще радва хората и ще ги подържа?
— Как възникна идеята за провеждане на събора «С България в сърцето»?
— Като идея съборът беше заложен от доктора Анна Карангелова. Както ние пътуваме по тези райони, така и да каним да идват в България.
Защото реално се оказва, че най-голямата диаспора на българи, живеещи зад граница, която съществува, е в Украйна и Молдова. В продължение на седем години, колкото вече съществува съборът, най-добре представили се са пак от Молдова и Украйна.
В Албания и Румъния и други държави пеят песни, но го няма това, което е съхранено при Бесарабските и Таврийските българи.
...
Трябва да разкажем за тези хора, които живеят с труда си и дават пример, как са успели да разорат този чернозем, да го облагородят и да си напълнят душата с обич към българското.
Имам желание да направя за тези хора много неща, да направя пътуващи събори на няколко места, и в Молдова, и в Украйна.
Искам да се опитаме да премахнем границите на тези млади хора, тоест правейки тази култура, особено българския фолклор, да върнем това, което е било на времето. После най-добрите, които се появяват на този събор «С България в сърцето» , а може би, и «България в моята песен», да гостуват в Каварна, тоест да има една селекция. Може би, необходимо е да го обсъдим с журито, да го започнем като проява, хем да се правят концерти и хем да се появяват млади изпълнители. Има такива неща, заложени от доктор Караангелова, и аз ще се опитам с по-мъдри хора да направим това, защото ние сме обречени да бъдем заедно, защото сме една кръв, сме братя. И това, че има граници, в момента не трябва да ни притеснява.
— Нали за тази цел служи и «Най-дългото хоро». Ще има ли то продължение?
— Аз тихичко се надявам да пропътувам тези километри навсякъде, където има българи: в Молдова, Украйна, Румъния, през октомври-ноември, когато хората са прибрали урожая, да им приятно да си сложат новите дрехи и да излязат на хоро.
Дано да намеря начин да работя с хора, които искат да работят за българското и в Украйна, и в другите държави.
Всяка година да има такива посещения, за да продължи «Най-дългото хоро», защото си го искат хората, защото хорото е символ на обединение, то е като едно послание към всички хора.
На хорото могат да се хващат хора от всички народности, не става въпрос само за българи.
Спомням си как през зимата на 1994 година в Украйна ние бяхме по покана на Иван Плачков. И направихме доста концерти, и един концерт подарихме на украинско селце. Беше студено, но залата – пълна! Така че хорото си е един много хубав празник, празник за българската душа.
Има неща, в които бесарабските българи могат да дадат пример тука, на българите в България.
...
— Какво бихте пожелали на българите от Украйна?
— Искам да пожелая да сме единни, да не спираме да контактуваме един с друг. Защото годините си минават. И ние пренасяме културата — не някой друг.
Днес чух изказванията на един българин от Татарстан, Мулдашев, който казва, че е с прабългарски корени. Той е учен, писател, доктор-хирург.
И той казва: “Следващата си книга искам да напиша тука, в България. Какво усетих за тези три дни, които съм в България? Усетих слънчевата душа на българина, която не мога да усетя на друго място.”
Леонид ПАСКАЛОВ, София – Запорожка обл.
Цялата статия: http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=923
Следващ постинг
Предишен постинг
някога да имам някакъв принос в тоя процес.
цитирайДерзай! :)
Усещането - за полезност, за съпричастност, за единство...и за още много други неща :) - е върховно.
цитирайУсещането - за полезност, за съпричастност, за единство...и за още много други неща :) - е върховно.
3.
demar -
Спомени
25.11.2010 12:59
25.11.2010 12:59
"Има неща, в които бесарабските българи могат да дадат пример тука, на българите в България. "...
Преди 20 години обикаля из Бесарабско... / тогава бях на 26г/
В Болград имаше панаир, които ме върна в ранното детство... беше същата атмосфера, същите българи.....
В Измаил, в гимназия "Христо Ботев" усетих точно онази България на Вазов,
в която "даскал" се казваше с някакво уважение...
И често казано, като се върнах тук ми беше много криво за нас, тези които сме тук, и не оценяваме в каква страна живеем...
И се радвам, че има хора като вас...
цитирайПреди 20 години обикаля из Бесарабско... / тогава бях на 26г/
В Болград имаше панаир, които ме върна в ранното детство... беше същата атмосфера, същите българи.....
В Измаил, в гимназия "Христо Ботев" усетих точно онази България на Вазов,
в която "даскал" се казваше с някакво уважение...
И често казано, като се върнах тук ми беше много криво за нас, тези които сме тук, и не оценяваме в каква страна живеем...
И се радвам, че има хора като вас...
Да, България на Вазов, България на дедите ни - България на Духа, която тук, на нашите 111 хил. кв. км, е поизгубена.
Срещите ми с тези хора са и ще си останат едни от най-ярките ми и разтърсващи спомени....Бердянск, Болград...Когато, лутайки се из улиците на един далечен град, чуеш българска народна музика, видиш българско хоро, попаднеш на българска сватба - или на български събор - на хОра, които се гордеят, че са българи и пазят и предават на децата си българското като нещо най-свято и най-ценно...
цитирайСрещите ми с тези хора са и ще си останат едни от най-ярките ми и разтърсващи спомени....Бердянск, Болград...Когато, лутайки се из улиците на един далечен град, чуеш българска народна музика, видиш българско хоро, попаднеш на българска сватба - или на български събор - на хОра, които се гордеят, че са българи и пазят и предават на децата си българското като нещо най-свято и най-ценно...
за 1-ви път го видях изписано на тениските на японците в Копривщица и бях поразена. Но никой българин не видях да носи подобен надпис...
Поздравления за статията и родолюбивия ти дух, който те държи будна!
цитирайПоздравления за статията и родолюбивия ти дух, който те държи будна!
Ами и аз не съм носила такава тениска :)
Но България наистина ми е в сърцето.
Поздрави!
цитирайНо България наистина ми е в сърцето.
Поздрави!
Търсене
Блогрол
1. VENINSKI
2. REFFINA
3. Бъзикилийкс
4. ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ
5. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
6. Българска историческа истина
7. ЖИВА ВОДА ЗА ЖАДНИ ДУШИ
8. Истинската поезия. Борис Христов
9. РАЗЛИЧНИЯТ САЙТ
10. ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев
11. ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
12. misbis
13. СВОБОДА СЛОВА - за Русия без цензура
14. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
15. БЪЛГАРСКИ СВЯТ
16. М. Восленский НОМЕНКЛАТУРА /ru/
17. СЛЪНЧЕВИ ХОРА
18. ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
19. НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ
20. saradiva
21. ВНИМАНИЕ, РОДИТЕЛИ! ГЛОБАТА ЗА ОТКАЗ ОТ ВАКСИНИРАНЕ Е НЕЗАКОННА!
22. УНИКАЛНИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАРКОМАНИЯ И ДРУГИ ЗАВИСИМОСТИ
23. Държавна сигурност.com
24. ТОЧКА БГ
25. БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков
2. REFFINA
3. Бъзикилийкс
4. ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ
5. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ
6. Българска историческа истина
7. ЖИВА ВОДА ЗА ЖАДНИ ДУШИ
8. Истинската поезия. Борис Христов
9. РАЗЛИЧНИЯТ САЙТ
10. ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев
11. ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ
12. misbis
13. СВОБОДА СЛОВА - за Русия без цензура
14. ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
15. БЪЛГАРСКИ СВЯТ
16. М. Восленский НОМЕНКЛАТУРА /ru/
17. СЛЪНЧЕВИ ХОРА
18. ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
19. НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ
20. saradiva
21. ВНИМАНИЕ, РОДИТЕЛИ! ГЛОБАТА ЗА ОТКАЗ ОТ ВАКСИНИРАНЕ Е НЕЗАКОННА!
22. УНИКАЛНИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НАРКОМАНИЯ И ДРУГИ ЗАВИСИМОСТИ
23. Държавна сигурност.com
24. ТОЧКА БГ
25. БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков