Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2010 23:01 - Илия Луков: Да обединяваме българския дух
Автор: strannica Категория: Политика   
Прочетен: 2446 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 25.11.2010 08:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тази година българчета от Украйна вече седмия път участваха в Международния младежки фолклорен фестивал в град Каварна, Р България, «С България в сърцето». Един от организаторите му е народният певец на България, пропагандист на българския фолклор, Илия ЛУКОВ... Днес Илия Луков разказва за своята дейност, насочена на укрепването на връзките между България и българите, живеещи извън нейните предели, в частност, в Украйна и Молдова. 

— Имаше една «кръгла маса» в «Родолюбец», където ние с Анна Караангелова се включихме в разговора, че имаме желание да се направи едно турне, може би, за първи път с толкова сериозен преход и толкова много места, населени с българи. Казахме, че точките са Молдова и Украйна с бесарабските българи и гагаузи. Предложението ни предизвика толкова бурни аплодисменти, че ние наистина искахме да направим нещо хубаво, нещо уникално за времето. Екипът ни беше около 18-19 човека.
В Молдова представянето ни мина доста успешно. 15-16 концерта – всеки ден концерт. Последният беше в Кишинев по случая 24 май. Той се състоя в операта, където имаше доста много българи. Посети го и министърът на културата. Бяха ни казали, че и Президентът е в залата.
Направихме едно влизане в Приднестровие, с един много хубав концерт на площада в Паркани, където, като ни казаха, живеят над 10 хиляди българи. Бяхме също посрещнати от тамошното правителство.
Ние трябваше да преминем още от Молдова в Украйна, като първият ни концерт се състоя в Болград. В Одеска област бяха не по-малко от 12-13 концерта.
Имахме покана да участваме и във фестивала «Ние сме украински» в Приморск, Запорожка област. Ние тогава още не знаехме, но казаха ни, че доста много българи живеят и там.
Представихме се тогава също в Бердянск и Преслав. Тези концерти, особено в Одеска област, без подкрепа на редактора на в. «Роден край» Дора Костова и целия екип на вестника нямаше да се случат.
Много усещам, което с думи не може да се опише. Това е много чисто, много свято. Всеки български изпълнител, който се докосне до тези хора, той постоянно иска да се връща. Специално за мене е така.
Всяка година аз започвам от това, по какъв начин и как да направя така, че тези хора да могат да се зарадват. Ако България няма да прави необходимото, поне сега, с културата, и с което ние създаваме като песни, кой ще радва хората и ще ги подържа? 

— Как възникна идеята за провеждане на събора «С България в сърцето»?
 

— Като идея съборът беше заложен от доктора Анна Карангелова. Както ние пътуваме по тези райони, така и да каним да идват в България.
Защото реално се оказва, че най-голямата диаспора на българи, живеещи зад граница, която съществува, е в Украйна и Молдова. В продължение на седем години, колкото вече съществува съборът, най-добре представили се са пак от Молдова и Украйна.
В Албания и Румъния и други държави пеят песни, но го няма това, което е съхранено при Бесарабските и Таврийските българи.

...

 Трябва да разкажем за тези хора, които живеят с труда си и дават пример, как са успели да разорат този чернозем, да го облагородят и да си напълнят душата с обич към българското.
Имам желание да направя за тези хора много неща, да направя пътуващи събори на няколко места, и в Молдова, и в Украйна.
Искам да се опитаме да премахнем границите на тези млади хора, тоест правейки тази култура, особено българския фолклор, да върнем това, което е било на времето. После най-добрите, които се появяват на този събор «С България в сърцето» , а може би, и «България в моята песен», да гостуват в Каварна, тоест да има една селекция. Може би, необходимо е да го обсъдим с журито, да го започнем като проява, хем да се правят концерти и хем да се появяват млади изпълнители. Има такива неща, заложени от доктор Караангелова, и аз ще се опитам с по-мъдри хора да направим това, защото ние сме обречени да бъдем заедно, защото сме една кръв, сме братя. И това, че има граници, в момента не трябва да ни притеснява. 

— Нали за тази цел служи и «Най-дългото хоро». Ще има ли то продължение?
 

— Аз тихичко се надявам да пропътувам тези километри навсякъде, където има българи: в Молдова, Украйна, Румъния, през октомври-ноември, когато хората са прибрали урожая, да им приятно да си сложат новите дрехи и да излязат на хоро.
Дано да намеря начин да работя с хора, които искат да работят за българското и в Украйна, и в другите държави.
Всяка година да има такива посещения, за да продължи «Най-дългото хоро», защото си го искат хората, защото хорото е символ на обединение, то е като едно послание към всички хора.
На хорото могат да се хващат хора от всички народности, не става въпрос само за българи.
Спомням си как през зимата на 1994 година в Украйна ние бяхме по покана на Иван Плачков. И направихме доста концерти, и един концерт подарихме на украинско селце. Беше студено, но залата – пълна! Така че хорото си е един много хубав празник, празник за българската душа.
Има неща, в които бесарабските българи могат да дадат пример тука, на българите в България. 

...

— Какво бихте пожелали на българите от Украйна? 

— Искам да пожелая да сме единни, да не спираме да контактуваме един с друг. Защото годините си минават. И ние пренасяме културата — не някой друг.
Днес чух изказванията на един българин от Татарстан, Мулдашев, който казва, че е с прабългарски корени. Той е учен, писател, доктор-хирург.
И той казва: “Следващата си книга искам да напиша тука, в България. Какво усетих за тези три дни, които съм в България? Усетих слънчевата душа на българина, която не мога да усетя на друго място.” 

Леонид ПАСКАЛОВ, София – Запорожка обл.

Цялата статия: http://www.rkray.odessa.ua/?page=showmore&style=message&id=923


Тагове:   дух,   обединяваме,


Гласувай:
7



1. kikowsky - Надявам се
25.11.2010 08:48
някога да имам някакъв принос в тоя процес.
цитирай
2. strannica - kikowsky,
25.11.2010 08:58
Дерзай! :)
Усещането - за полезност, за съпричастност, за единство...и за още много други неща :) - е върховно.
цитирай
3. demar - Спомени
25.11.2010 12:59
"Има неща, в които бесарабските българи могат да дадат пример тука, на българите в България. "...
Преди 20 години обикаля из Бесарабско... / тогава бях на 26г/
В Болград имаше панаир, които ме върна в ранното детство... беше същата атмосфера, същите българи.....
В Измаил, в гимназия "Христо Ботев" усетих точно онази България на Вазов,
в която "даскал" се казваше с някакво уважение...
И често казано, като се върнах тук ми беше много криво за нас, тези които сме тук, и не оценяваме в каква страна живеем...
И се радвам, че има хора като вас...
цитирай
4. strannica - demar,
25.11.2010 14:08
Да, България на Вазов, България на дедите ни - България на Духа, която тук, на нашите 111 хил. кв. км, е поизгубена.
Срещите ми с тези хора са и ще си останат едни от най-ярките ми и разтърсващи спомени....Бердянск, Болград...Когато, лутайки се из улиците на един далечен град, чуеш българска народна музика, видиш българско хоро, попаднеш на българска сватба - или на български събор - на хОра, които се гордеят, че са българи и пазят и предават на децата си българското като нещо най-свято и най-ценно...
цитирай
5. zvezdichka - "С България в сърцето"
30.11.2010 20:54
за 1-ви път го видях изписано на тениските на японците в Копривщица и бях поразена. Но никой българин не видях да носи подобен надпис...
Поздравления за статията и родолюбивия ти дух, който те държи будна!
цитирай
6. strannica - zvezdichka,
01.12.2010 12:21
Ами и аз не съм носила такава тениска :)
Но България наистина ми е в сърцето.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500925
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985