Септември 1943 г., Царица Йоанна след смъртта на цар Борис ІІІ при клетвата на регентите (вляво) проф. Богдан Филов, ген.-лейтенант Никола Михов и княз Кирил. Година и половина по-късно те ще бъдат убити след произнасяне на присъдите на Първи състав на т. нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г., а тя ще се моли на общия им гроб. | Снимка: lostbulgaria.com. 

"На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...

...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър. 

...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце... 
...Изглежда, че на всеки убит (проф. Ал.)  Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му.  Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…

...Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра.  Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо. 

... Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък”. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години."

*Царица Йоанна. Спомени (Испания, 1966 г.).

http://desebg.com/2011-01-06-11-55-07/573-2012-02-01-06-20-44 

@@@@@@@@@@@@@@

Да се знае и помни!

И като си помисля, че англичаните са виновни... Кипва ми всичко! Гледах един филм, където се казваше, че Чърчил ни се бил разсърдил още през Първата световна война и за това в края на Втората, изрично заповядал английската армия да не навлиза в българската държава. И тук усещате ли как идват акотата? Ако България беше в западния блок? Ако комунягите и всички пост-комунистически гадости не бяха дошли? Вярно щяхме да имаме цар, но тогава властта не би могла да падне изцяло в ръцете на политически недоразумения и анахронизми, каквито са повечето партии, движения и политици през последните двадесет и три години.

щяхме сигурно да имаме държавни мъже, които да твърдят: „Не трябва да плачем за нас, а за България.”
Много ми се ще някой да ми покаже документирано /може и пак така - в спомени на очевидци/ - някой от червенокожите дали е умирал с подобни думи и с българския химн, а не с Интернационала например?