Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2015 18:43 - Вместо лустрация 2015 година може да донесе нови грешки с досиетата
Автор: strannica Категория: Политика   
Прочетен: 2326 Коментари: 0 Гласове:
5



 Неосъществената навреме и в пълнота декомунизация у нас ни изправя пред въпроси, които си задаваме вече 25 години. Прогнозата на специализирания сайт desebg.com е дали и какви политики биха могли да се реализират през новата 2015 г. в областта, която най-трудно и непоследователно се променя в посткомунистическа България в последния четвърт век.

Ако има политическа воля

Верният отговор на въпросите, свързани с преосмислянето на комунистическото минало и на прекъсване на неговите зависимостите, почти винаги е свързан с наличието на политическа воля. Оттам започва всичко. Историята на последните 25 години показва, че много пъти зад обещанията за лустрация, отваряне на досиетата и търсене на съдебна отговорност на комунистическите престъпления са се крили предизборни ходове и обещания, които управленията, определили ли се като десни, бързо са забравяли, след като дойдат на власт.


На края на опашката по лустрация

Огромното по броя на депутати (137) управляващо мнозинство на Обединените демократични сили се оказа политически безволево през 1998 г. да приеме цялостен Закон за лустрацията, за да може да разчисти пътя на демокрацията от присъствието на лица, свързани с комунистическия режим. Основната отговорност за неподкрепения законопроект за лустрация на коалиционния партньор на СДС – Народен съюз трябва да носят тогавашният премиер Иван Костов и тогавашният президент Петър Стоянов, които не подкрепиха подобна политика, а впоследствие се оправдаваха с Конституционния съд.

Това не пречи пред следващите години различните политически формации на разцепилия се СДС да предлагат, когато са в опозиция закон за лустрация.

Пропускането на ключовия момент през 1998 г. обрече България да е на опашката на страните от бившия Източен блок, които не са успели да приложат лустрационно законодателство. Дори Румъния го направи преди две години, като за разлика от България, където винаги лустрацията се е коментирала само на сътрудниците на ДС, в северната ни съседка лустрацията обхвана и членовете на тоталитарната комунистическа партия в Румъния, като беше засегнато не само политиката, но и една ключова за реформите власт – съдебната.

През последните месеци сме свидетели как в дебатите по различни проблеми представители на част от управляващата коалиция оправят обвинения срещу представители на БСП или ДПС с връзките им с Държавна сигурност. Това обаче не решава генералния проблем, който се свежда до въпроса: защо, след като лицата, свързани с тоталитарния режим, са толкова влиятелни днес властта не ограничи тяхното влияние?

Наскоро в един анализ политологът Огнян Минчев коментира, че една от грешките на десните е, че са пропуснали да проследят мутациите на комунистическия режим и не са наложили успешно ограничаване на влиянието на тези мутации върху демократичните процеси.

През 2015 г. е невъзможно да се очаква от управляващите да предприемат стъпка към лустрация. Не само защото не са я обещавали, но и защото липсва мнозинство, което да я облече в закон.


Заобиколни пътища за лустрация

В края на 2014 г. народни представители от ГЕРБ и Реформаторския блок внесоха законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, чрез който ще се опитат през 2015 г. да прокарат ограничаване на лицата в държавното управление и висшата администрация, свързани с тоталитарните комунистически служби. Вносителите предвиждат това да стане чрез въвеждане на проверка за принадлежност към тоталитарните служби при проверката на висшите служители за издаването им на допуск до класифицирана (секретна) информация. Без наличинето на такъв допуск те не биха могли да заемат съответния пост.

Намеренията на депутатите от Реформаторския блок и ГЕРБ може да са добри, но замислената процедура няма да доведе до нищо добро. И това е така, защото вносителите са допуснали процедура, която съществено се различава от философията на действащия в момента закон за досиетата, в който субективната преценка е сведена до минимум.

Процедурата по проверката за принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА, свързана с получаването на допуск до класифицирана информация (ДКСИ) е замислена да бъде извършвана от Държавна комисия по сигурността на информацията и ДАНС. Очевидно изобщо не е помислено, че в двете институции в момента присъстват кадри на същите тези бивши комунистически служби, за които им се възлага да проверяват други институции.

Дори и това явно положение на конфликт на интереси да бъде избегнато по някакъв начин следващото основание за проверката за принадлежност е още по-опасна. Защото вносителите са допуснали тези органи – ДКСИ и ДАНС да правят преценка на базата на наличните в досиетата материали за всяко проверявано лице.


В капана на унищожените досиета

Тази субективна преценка веднага вкарва проверката в капана на унищожените от БКП/БСП-ДС през 1990 г. досиета. Ще се получи така, че ДКСИ и ДАНС ще дават допуск на лица с унищожени или прочистени от компартията досиета и ще отказват на такива, чиито дела са запазени по една или друга причина. В по-лошия случай ДКСИ и ДАНС биха могли да дават допуск и на лица, чиито досиетата са прочистени от техни собственоръчно написани донесения или декларации. Това ли искат да се случи депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, които са вносители на този законопроект?

Тръгването по този път много напомня за грешката на СДС с досиетата от 1997 г., когато първоначално обещаха да отварят 250 000, а накрая извадиха списък от 23 имена. С тогавашния закон обаче СДС се изкуши да използва досиетата политически вместо да ги отвори. СДС въведе презумпцията за т. нар. активирани сътрудници, чието огласяване беше забранено. Става дума за сътрудници на ДС, които са превербовани от доминираните с кадри на същата тази Държавна сигурност нови специални служби. Мнозина агенти на ДС не бяха огласени именно защото формално бяха превербовани по време на управлението на СДС за сътрудници  на уж новите спецслужби. Сами се замислете как тези лица са поставени навремето в зависимост от тогавашните управляващи с изваждането им от списъците с агентите. Не бива да се допуска днес да бъдат повторно допускани такива грешки.


Почва за корупция

С вкарването на ДКСИ и ДАНС в новозамислената процедура на индулгенции за проверките за издаването на допуск на лица, свързани с тоталитарните служби, се отваря широко и полето на корупцията. Какъв е проблемът на заинтересованите лица, които в случая са хора с широки възможности, да разрешат проблема с липсващия им допуск до класифицирана информация по пътя да облагите и корупцията? Отговорът е никакъв, защото в България от години корупционните практики се множат и усъвършенстват.


Реабилитацията на Държавна сигурност

Крайният ефект от един подобен законопроект, ако той стане реалност, е че ще доведе до реабилитацията на кадрите на ДС. Това ще стане в момента, от който някоя институция започне да ги разделя на добри и лоши, както неминуемо ще стане ако ДКСИ и ДАНС започнат да „четат” прочистените архиви. Това от своя страна ще доведе до подкопаване на философията за огласяването на сътрудниците, приета през 2006 г. с действащия закон за досиетата, чрез който се огласява принадлежността на всеки един сътрудник независимо от обема на доказателствата без да се прави оценка на дейността му. Това е работа на изследователите и историците.

Би следвало вносителите да се запознаят по-подробно с решението на Конституционния съд от 2012 г. по казуса с досието на министъра на външните работи в кабинета Софиянски Стоян Сталев, поискал да се обяви за противоконституционен текстът от закона да досиетата, с който законодателят разлеши да бъде огласявана и принадлежнстта към комунистическите служби и на сътрудниците с прочистени от техни материали досиета.

Конституционният съд категорично отхвърли това искане с 12 на 0 гласа, като в мотивите си ясно и убедително посочи необходимостта сътрудниците да бъдат поставени равноправно пред закона, независимо от обема и вида на съдържанието на досиетата им. Точно тази равнопоставеност ще бъде погазена, ако се допусне ДКСИ и ДАНС да преценяват какви доказателства има в едно досие.

Би било добре преди законопроектът да се внесе за разглеждане вносителите да организират и публично обсъждане, за да преценят всички гледни точки и се избавят навреме от подводните камъни, които залагат със замислените промени в Закона за защита на класифицираната информация.


Добрата практика – предварителната проверка

Вместо да се губи време в подобни недокрай обмислени нови стратегии, управляващите могат да се опрат на една добре работеща система на „тихата лустрация”. Под този термин от няколко години работи успешно предварителната проверка за принадлежност по закона за досиетата, при която, ако бъде използвана при наличие на политическа воля, може да постигне много.

Вярно е, че чрез предварителната проверка могат да бъдат обхванати само новите назначения на важни държавни и административни постове, но и това не е никак малко, когато няма воля за цялостна лустрация.

През лятото при представянето си на стратегията за сектор „Сигурност” ГЕРБ включи предварителната проверка като задължително условие при назначаването на ръководни постове във всички специални служби. Остава да видим дали това ще бъде направено с приемането на пакета от законопроекти за специалните служби, който ГЕРБ вне още в началото на 43-то Народно събрание.


Търси се власт за разсичането на Гордиевия възел на параграф 12

От две години сме свидетели на нещо рядко виждано до момента. Да се промени закон, който да премахне единственото ограничение върху огласяването на сътрудници на тайните комунистически служби и той да не бъде изпълнен. Това е кратката история на отменения през декември 2012 г. с гласовете на ГРЕБ и Синята коалиция параграф 12 от закона за досиетата, който не позволяваше огласяването на сътрудниците на ръководни постове в двете разузнавателни служби на България – Националната разузнавателна служба и Служба „военна информация” (военното разузнаване).

Въпреки специалната среща при президента през април 2013 г. с шефовете на двете структури, въпреки техните обещанията бруталното незачитане на закона продължава и до днес от страна на НРС и СВИ. Търси се власт, която трябва буквално да разсече Гордиевият възел, заплетен вече две години около параграф 12. Този „възел” показва колко силно зависими от своите ментори КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване) са тези структури и политическите им защитници независимо от изминалите 25 години от краха на комунизма.

По време на краткото управление на кабинета Орешарски НРС и СВИ бяха в изгодна позиция. БСП за нищо на света не би позволила клелите се във вечна вярност на СССР кадри да бъдат осветени. Дори двете разузнавателни служби се опитаха контраатакуват чрез внасяне на законопроект за връщането на параграф 12. След това кликата от бивши кадри на ДС им свърши работа с искането за закриването на Комисията по досиетата, което БСП прие, но не й стигнаха силите да направи.

Разрешаването на параграф 12  е и част от отлаганото вече 25 години реформиране на разузнавателните служби, изразено желание за което има и в ГЕРБ, и в Реформаторския блок.

Министърът на отбраната Николай Ненчев дори наскоро публично обеща да не остане нищо скрито в служба „Военна информация”. Предстои да видим дали това ще се случи, макар че успешната тактика в такива случаи показва, че е добре първо намерението да бъде осъществено, а едва след това огласено, за да не консолидира противниците, които без съмнение сега се готвят за отпор.


Неосветените агенти в енергетиката

Енергетиката се нуждае от много решения не само в преструктурирането  и управлението й. Случайно или не тя е едно от малкото изключения, които не фигурират в закона за досиетата още от създаването му през 2006 г.

По тази причина днес ние не знаем в каква степен ръководните кадри в този стратегически сектор, пряко свързан с националната сигурност на страната, са свързани или зависими от тоталитарните комунистически служби.

До момента не се е появило управляващо мнозинство, което с една кратка промяна в закона за досиетата да освети сътрудниците в енергетиката. А нали всички искат прозрачност именно в енергетиката.


Без давност за престъпленията на комунизма

Проблемът с осъждането на престъпленията на комунизма е още едно следствие от неосъществената декомунизация. В края на миналия парламент движение „22 септември” внесе чрез ГЕРБ законопроект за премахване на давността на престъпленията при комунизма.

Той не беше приет поради политическите игри на ДПС и БСП. ДПС обаче дава знак, че би подкрепило подобен законопроект, за който настояват и много изселници, жертви на „възродителния режим”.

При една добре обмислена стратегия няма да има проблем да се съберат необходимите гласове за приемането на подобен законопроект.

В случая обаче големият въпрос е не дали такова законодателство ще бъде прието, а кой ще го изпълнява след това. Изминалите 25 години показаха, че е наивно и в сферата на илюзиите е да се очаква от българската прокуратура да разследва успешно престъпления отпреди 20-30 години, след като по много от делата, свързани с комунистическите престъпления, самата тя им сложи кръст.


Ще учат ли накрая учениците за комунистическия режим

И още една тема, извън досиетата, но пряко свързана с декомунизацията – въвеждането на изучаването на комунистическия режим в училище.

Огромната празнина от знание и информация за комунизма сред хората, родени след 1980 г., е част от общественото невежество, което държавата ни произвежда и позволява младите хора да стават жертва на манипулации.

През февруари 2014 г. проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград откри в интернет Петиция за промяна на учебните планове и въвеждането на паралелно изучаване на националсоциализма и комунизма като тоталитарни системи. Въпреки подкрепата и дебатът, който започна в медиите днешните управляващи не са се ангажирали с решаването на този проблем.

През ноември 2014 г. в парламента беше внесен един интересен законопроект, който при наличие на политическа воля може да се превърне в решение. Става въпрос за законопроекта на депутата от Реформаторския блок Борис Станимиров за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.

Предлаганите в проекта промени са именно в тази насока – „преразглеждане и коригиране на учебниците по история, така че младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими у нас и по света по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма”.

Народният представител настоява „да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и демократично гражданство основано на правата и отговорностите на гражданите, както и да създаде условия за формиране на конкретни знания за престъпленията извършени от комунистическите, националсоциалистическите и фашистките режими, включително и на комунистическия режим в България“.

Какво по-хубаво от това.




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1500879
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985