Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2009 12:39 - Ако не бяха се занимавали с политика..........?
Автор: strannica Категория: Други   
Прочетен: 856 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.05.2009 12:46


image
Репродукция: в-к "Труд"
Така преминава земната слава – историята на един български премиер и съпругата му Кита, който ако не се беше занимавал с политика, днес щеше да има репутацията на световно име в науката.

Евдокия Петева Филова (1900-1980) е съпруга на един от най-добрите български специалисти в областта на античната археология, средновековната история и старобългарското изкуство - академик Богдан Филов.
Младата Кита, както я наричат близките й, учи история на изкуството и философия в Германия и завършва с докторат, защитен в Университета във Вюрцбург.
След завръщането си в София Евдокия започва работа в Етнографския музей, изследва българските шевици, организира етнографски изложби в чужбина.
Още твърде млада, тя пробва перото си и в областта на критиката на изкуството, появява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници.
 Евдокия се запознава с Богдан Филов в елитния “Юнион клуб”. Там известният ерген често играе бридж, а добрата храна и първокачествените питиета са част от удоволствията му. Кита е запленена от начетеността на мастития учен. Богдан е впечатлен от красотата на младата жена и отличните й познания по изкуството.  Богдан и Евдокия се женят през 1932 г., когато тя е на 31 години, а той - на 49. Семейните им отношения са загадка. Едва ли може да става дума за някаква дива страст - между тях има почти 20 години разлика, при това Филов е почти на петдесет.
Завесата се открехва от писмата му до Кита, от които личи не само интелектуалното партньорство, но и дълбокото емоционално разбирателство и взаимната привързаност. Археологът често пише писма на жена си и те винаги започват с милото обръщение “шашинко”. На 26 юли 1933 г. в писмо, наречено от него “Любовно!”, той й споделя с нежност: “Шашеле, прибрах се в спалнята си да си легна и да ти кажа лека нощ. Двете шашета ще спят тази вечер поотделно..., няма да се видят, но може би ще се сънуват. Утре, като се събудят, пак ще бъдат сами, но ще мислят един за друг”. От дневника на Евдокия пък блика фанатично възхищение към таланта и хладнокръвието на съпруга, приет от нея като идеал за учен и политик. Кита е толкова осенена от Филов, че не може дори да си помисли, че той може да сбърка в нещо.
 Семейството обитава един етаж от пететажната кооперация на ул. “Кракра” 26, построена от бащата на Евдокия. Жилището им е обзаведено с вкус - дърворезби и копия на антични фрески по таваните и стените, уникални археологически находки, съчетани с изискани мебели. Тук се събират на чай политици, дипломати, учени, дами от висшето общество. Жилището обаче не се оглася от детски плач. Кита и Богдан са бездетни и не оставят преки потомци.  През 1940 г. Богдан Филов е назначен за министър-председател. Като първа дама Евдокия оставя науката на заден план.
Богдан и Кита се превръщат в предпочитани гости на всеки европейски бал, а на вечерите, давани от германските политици, им се отделя специално внимание, защото умеят да разговарят свободно на родния език на своите домакини. Кита стои на висотата на съпруга си и при тайните му срещи с Хитлер в Германия, в Италия и в Унгария, и по време на дипломатическите преговори. Тя е рядко изключение сред тогавашните съпруги на политическите мъже.
С право може да се каже, че Евдокия Филова, макар и да не достига високи върхове в науката, е най-интелигентната първа дама на царска България.
 Като истинска премиерша Кита се отдава на благотворителна дейност с огромно удоволствие, заставайки редом с царица Йоанна. Между двете изискани дами се заражда и искрено приятелство. В основата му е безкрайната преданост на Кита към царицата и съпруга й цар Борис III и най-вече към децата - Мария-Луиза и Симеон. Царицата я цени заради нейната дискретност и липсата й на вкус към интригите.  Навлизането в политиката и близките връзки с двореца променят характера и възгледите на Богдан Филов, а покрай него - и на съпругата му.
Той все повече се превръща в диктатор и във възторжен привърженик на тоталитарната държава на Хитлер. В “актива” на премиера задължително трябва да посочим и антиеврейския Закон за защита на нацията и подписването на Пакта, чрез който страната ни се съюзява с хитлеристка Германия през Втората световна война. От мястото на съпруга й в политическия живот се определя и личното отношение на Евдокия към събитията в страната и извън нея. Тя също е фанатична привърженичка на Германия, а Хитлер и Мусолини приема за “двата гения на нашия век”!
 Годините 1941-ва и 1942-ра са най-щастливите за семейството. Те са на върха на висшето общество. Онези приятели, които в новите условия не споделят налагането на прогерманската политическа ориентация, решително се отстраняват. Кита е възторжена, преливаща от оптимизъм, упоена от слава и охолство. След лятото на 1943 г. войната навлиза в нова фаза и постът на първи човек в държавата започва да носи безпокойствие на Филов и жена му. Възрастната двойка става все по-самотна, изолирана, потисната от отегчение и лоши предчувствия.  Краят идва на 9 септември 1944 г., когато е сформирано правителство на Отечествения фронт. За разлика от много други политици, свързани със стария режим, Филов не емигрира предварително в чужбина.
На 5 януари 1945 г. му е връчен обвинителният акт, с който е осъден на смърт от т. нар. Народен съд като виновник за въвличането на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия.
Смъртната присъда е изпълнена в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Народната власт лишава Богдан Филов от имуществото му и от научните му звания.
За дълги години творчеството му е зачеркнато от научната сфера.
 Разплатата е твърде жестока и за Евдокия.
Като съпруга на “враг на народа”, тя е изселена в Дулово, а след това - в Ловеч и в Самоков.
Оттук нататък за нея следват години на изпитания - без дом, без средства за препитание, без право да се занимава с науката си. Всяка сутрин Кита се разписва в милицията. Преподава частни уроци по френски и немски език, за да се издържа.
Когато се завръща в София, намира, че в жилището й е настанена сестрата на комунистката Лиляна Димитрова - Победа Попова.
 В Самоков в продължение на десет години Евдокия работи върху книга за Никола Образописов. Не й разрешават обаче да я публикува и тя излиза едва през 1994 г.  Евдокия Филова умира през 1980 г. уморена, тъжна и самотна, без да успее да дочака гражданската реабилитация на съпруга си през 1996 г.  По в-к “Труд”, д-р Цветана КЬОСЕВА – С. М.  
http://bolgari.net/Богдан_Филов_наричал_жена_си__шашинко_-h-217.html



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1506698
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8985