§                     След спектакъл Раневская често гледала цветята, коша с писма, картички и записки, пълни с възхищение — от поклонниците й — и тъжно забелязвала: — Колко много любов, а няма кой да отиде до аптеката.

§                     Проклет деветнайсти век, проклето възпитание: не мога да стоя права, когато мъжете са седнали.

§                     Когато човек го е срам да каже, че не му се умира, казва: много ми се иска да живея още, за да видя какво ще стане по-нататък. Като че ли, ако я нямаше тази причина, той щеше да е готов веднага да легне в ковчега.

§                     Склерозата не можеш да я излекуваш, но можеш да забравиш за нея.

§                     Когато се съберат глупав мъж и глупава жена, се получава майка-героиня. Когато се съберат глупава жена и умен мъж, се получава самотна майка. Когато се съберат умна жена и глупав мъж, се получава обикновено семейство. Когато се съберат умен мъж и умна жена, се получава лек флирт.

§                     Скучно е да остаряваш, но това е единственият начин да живееш дълго.

§                     Старостта е времето, когато свещите за тортата ти струват повече от самата торта, а половината ти урина отива за анализи.

§                     Оптимизмът означава недостиг на информация.

§                     — Звънецът не работи – като дойдете, чукайте на вратата с крак.
     — Защо с крак?
     — Е как, нали не се каните да дойдете с празни ръце!

§                     Когато я попитали кои жени според нея са по-верни — брюнетките или блондинките, тя отговорила, без да се замисля: «Побелелите!».

§                     Лесбийство, хомосексуализъм, мазохизъм, садизъм — това не са извращения. Всъщност, на този свят има само две извращения: хокеят на трева и балетът върху лед.

§                     Младежо! Та аз още помня почтени хора... Боже, колко съм стара!