А, да не забравя - освен време и усилия, невъзможните неща изискват още в главата ти да не възниква мисълта "това няма как да стане"....
 
Една от най-атрактивните новини тези дни - не само в руското новинарско пространство:
42-годишен сибиряк паднал през нощта от влака насред Сибир по долнище на анцуг, тениска и чехли... Станал, отърсил се от снега и на бегом последвал изчезващия влак... и така дотичал /7 км, при -40 градуса/ до следващата станция, която се оказало, че се казва /какво по-естествено от това, особено в конкретната ситуация/ - "Рихард Зорге"! Факторът, който изобщо не бил за подценяване, освен всичко останало, са глутниците вълци, бродещи из безкрайната тайга...

Текст на руски, клип на английски /със снимки на каления Валерий))/:
 http://inotv.rt.com/2013-01-21/Vipavshij-iz-poezda-passazhir-probezhal

Спъват ме "дребните" препятствия.

за една такава личност, която е избрала следния девиз относно невъзможните неща: “Унищожавам мостовете зад себе си – тогава няма друг избор, освен напред.”

Прилагам и линк към статията, защото е интересна:
http://www.bulgarianhistory.org/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BF/