Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2014 09:58 - Български национален дух ли? Това е шовинизъм, а националистите са фашисти!
Автор: strannica Категория: Политика   
Прочетен: 3107 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 16.02.2014 11:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Берете да берем, български братя и сестри, плодовете на бурната дейност на националните предатели - комунистическите лумпени и помияри - кремълски и коминтерновски подлоги - от 1944 та до днес..............


"Още в 1947 г., веднага след генералната промяна на държавното управление – от монархия на република – бил въведен нов закон на БАН, при приемането на който била произнесена следната реч: ”Досегашният закон за БАН се характеризира с грубо шовинистичен дух, защото в него е записано, че Академията има за цел да съдейства за развитието на науката и изкуствата в България с оглед на нуждите на българската народностна култура, да се грижи особено за изучаването на българските земи и природа, на българския бит, език и книжнина, на българската история и на българските изобразителни изкуства и музика, на българската материална култура, на българското стопанство, изобщо за всички проявления в духовното творчество на българите в настоящето и миналото. Виждате, че навред в този текст ударението пада върху българското – българска история, български бит, българско стопанство.” /Вж. Стенограма на обсъждането на законопроекта за Българската академия на науката в VI Велико народно събрание. София, 22.XII. 1947, публикувана Съдът над историците. С., 1995, с.147/

.....И за да бъде доведено докрай изкореняването на българския национален дух...било поръчано спешно да се прекрои българската история по нов небългарски, а интернационален модел, в който на преден план да се поставят някакви безлични човешки маси без национален образ и дух.

....За да протече по-бързо заплануваното тотално преобръщане на учебниците, било взето специално решение на Петия конгрес на БКП и с операцията по прочистването на историята бил натоварен екип от множество историци и четирима отговорни редактори, подбрани от отдел ”Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП, между които
 нямало нито един историк, но в замяна на това бил включен /вероятно за по-голяма внушителност и страхопочитание/ първият началник на Държавна сигурност – Антон Югов. 

….Въпреки тази желязна и безапелационна организация работата не тръгнала с очаквания темп. Повечето от по-възрастните историци проявявали явно нежелание да късат със стария възрожденски национален дух...

....След около две години пряка или мълчалива съпротива и жестока обструкция върху най-непослушните историци, работата по преправянето и прочистването на историята най-после започнала да набира скорост.

...Макар да са имали за свой кумир Робеспиер, тогавашните народни демократи явно не са знаели неговия девиз, че ”за Отечеството не е направено нищо, ако не е направено всичко”  и по това те силно напомнят някои днешни космо-демократи, които едва ли са чували девиза на бащата на американската конституция Джеферсън ”Обичай ближния като себе си, а Отечеството повече от самия себе си”.
Страшно е, когато на кормилото на някоя държава застане някоя клика от безродници, за която най-естественото е неестествено, защото всичко, което се е сформирало на света по неестествен и уродлив начин отмъщава за своята неестественост и уродливост преди всичко на народа, който го е породил. А на българския народ твърде много му провървя в това отношение, затова вече много време той не може да намери нито властта, която да го спаси, нито да обясни правилно дори своята собствена българска история.



Указания на Тодор Павлов /ръководител на тогавашната Българска Академия/ в ”За марксическата история на България”, 1954 г.:


”Да се проследят вътрешните социално-класови структури и борби в древните общества, включително и в ордата на Аспарух, която след като е тръгнала да завоюва чужди земи, значи не е била хомогенна.”

”Да се направи партийно-целеустремено осветляване на богомилското движение......Правейки апология на боломилството, украсявайки го с всички революционни багри, ние чрез самия този факт абсолютно отричаме всяка и всякаква даже минимална прогресивна роля и значение на тогавашната феодална държава и българската православна църква.”

Да се види ”къде се крият народните маси във въстанието на Ивайло.”

”Да се представи хайдутството като социално движение.”

”Да се осъзнае, че въпреки липсата на революционен хегемон Априлското въстание е придобило могъщ, широк и дълбок плебейски характер.”

”Да се намали броя на руските царе при осветляването на въпроса за ”дядо Иван”.


”Да се представят Раковски, Левски, Ботев, Паисий като идеолози на селско-плебейската революция у нас.”

”Да се уточни коя турска класа е държала роби, защото обикновените турски трудещи се не са имали български роби.”

”Да се разгледа историята на Паисий като образец на партийната история, образец на прилагане на принципа на партийността в историографията”.

”Да се изясни кои са онези българи, срещу които е отправено гневното изобличение на Паисий ”О, неразумни и юроде!”....Паисий е казал тези думи за българската буржоазия, а не за трудещите се селяни, занаятчии и народна интелигенция.” 
..........


Чудна е невероятната самоувереност, с която подобно на пътен регулировчик някогашният главен отговорник за преправянето на българската история прекроява раздели, променя духа на цели епохи, променя образите на най-великите български герои, вменявайки им, че били не борци за национална свобода, а водачи на някакви въстанали плебеи.


....В ръцете на този реформатор историята се превръща в поле за провеждане на класови наказателни акции срещу някогашните царе и канове. Това, че на нея някогашните властници са гледали като на някакво безформено тесто, от което могат по свое усмотрение да омесят всичко, което пожелаят е най-голямото кощунство, извършено срещу самопознанието на нашия народ, най-небългарското дело, извършено досега в цялата българска история. Хората, които извършиха това невероятно посегателство бяха българи само номинално....И тъй като гледаха на България от космическо разстояние, където не се чуваха нейните вековни вопли, те без колебание изнесоха на търг пред своите световни господари националното чувство на стотици хиляди българи от Македония, мълчейки благодушно пред чуждия терор над тях и насилвайки ужасените българи край Пирина да се преименуват под строй на македонци.

.....Има някаква сатанинска последователност в начина, по който през този период се е работило за подкопаването на най-свещените стълбове, върху които векове наред се е опирал българския народ – неговата вековна почит към църквата и държавата и неговата естествена обич към България, и особено неговото прклонение пред националния идеал и пред неговите най-велики герои мъченици.


....Днес някой може би ще се опита да извини тези грозни космополитни гаври над българската история с това, че са били направени от заблуда или недостатъчна образованост. Но тъй като космополитният Френкещайн и днес се чувства твърде удобно под българското небе и върши все нови и нови кощунства, продавайки по всевъзможен начин душата на българския народ и биейки се в гърдите, че той – милият наш губител – не е националист, налага се да му припомним, че оня, който си мисли, че може да служи на света без да обича народа си, влиза в историята с рога и копита....Всеки човек, иска или не иска това – е свързан кръвно със своя народ, затова не един и двама велики мислители са посочили, че този, който не обича Отечеството си, не обича и цялото човечество.

....Ето някои от най-интересните епизоди, от които личи зловещата прелюдия и още по-грозното извършване на тази акция:
   

6.10.1944 г.
Постановление на МС, с което се
 изземват и изгарят като антидържавни десетки патриотични книги, в които се описват борбите за националните идеали, обединението на българския народ и съдбата на поробените български земи – Македония, Беломорието и дори Южна Добруджа, която по онова време вече е свободна. 

Сред
 изгорените книги влизат заглавия като:
П.Мутафчиев, История на българския народ;
Д.Талев, Град Прилеп. Борба за род и свобода;
П.Спасов, Охрид – свещеният български град;
Н.Филипов, Нашето възраждане чрез литературата;
Д.Колев, Сръбските претенции за Западна България;
Хр.Цанков, Цялостна България;
М.Хаджийски, Българи в Таврия
/Тодор Павлов. За марксическата история на България. С.,1954, с.24-47/
..........

1945 г. Уводна статия на сп. ”Исторически преглед”, в която пише:
”Великобългарският шовинизъм се гнезди все още на много места – в училището, в казармата, в обществено-политическия живот. Унищожаването на шовинизма не може да се постигне само с неговото заклеймяване – то е дело на една борба, която не ще се извърши в една-две седмици, в един или два месеца. То е продължителна работа, която трябва да се справи с упорито заседналото наследство, станало част от психологията на редица хора и среди на нашата общественост.”
..........

2 юни 1945 г. Председателят на БАН Т.Павлов произнася реч, в която нарича Ботев”представител на пролетаризиращите се слоеве”  и същевременно заклеймява борбите за национално обединение на България като ”великобългарски шовинизъм”. ”Ботев е образец на единството на патриотизма и интернационализма и на безпощадната, принципна и последователна борба срещу всяко патриотарство, срещу всеки великобългарски, великосръбски или всеки друг шовинизъм.”
.........


1948 г. Заклеймяване на изследванията върху културата на Аспаруховите българи като реакционно шовинистично направление и провеждане на специално събрание на Археологичесия институт на БАН, на която трудовете на това направление са наречени с ироничния термин ”гезафехеровщина” и е прието решение да се преустановят по-нататъшните изследвания от този тип под предлог, че ”българската археологическа наука трябва да престане да бъде история на изкуството”. 
/”Великобългарски шовинист” е бил наречен дори унгареца Геза Фехер, който пръв още през 1929 г. обявил пред света, че древните българи не са били номадско варварско племе, а народ със забележителни земеделски и строителни постижения.../

1948 г. Провеждане на Национално съвещание на историците, в което
още веднъж са заклеймени изследванията върху културата на древните българи като реакционни, а също проучванията върху националните постижения на българския народ. Остро осъждане на интереса към националните постижения от страна на министъра на просветата К.Драмалиев, който иронизира историците, че прекалено се интересуват дали Цамблак е сърбин или българин по произход, ”като че ли това е особено важно за България”.
.......

Както виждаме, през целия този период българските интернационалисти, наречени кой знае защо Отечествен фронт са работили активно и енергично в две основни взаимосвързани направления – от една страна за
 дискредитирането на българския национален идеал и изкореняването на българския национален дух и от друга страна за генерално прекрояване на българската история в посока на обезличаването на древните българи и почти тотална дебългаризация. 

... Като краен резултат от всички тези манипулации след повече от пет години умувания и натиск върху историците се появил така нареченият задължителен учебник-макет, с който трябвало оттам нататък да се съобразяват всички историци и в който повечето раздели били променени до неузнаваемост и заприличали на едно грозно и уродливо МЪПЕТ ШОУ. 

Фалшифицираният учебник десетилетия наред се възпроизвеждаше задължително във всички учебни и университетски издания и насажданото дълги години равнение по неговите постановки дори до днес владее голяма част от университетските и учителски среди.

П.Добрев, Сто години слепота /Как бе дебългаризирана българската история/,ИК Галик, София, 2006 г., с. 78-92


.........................................................................................................................
За брането на плодовете:

Едно предаване с много изречени на висок глас истини:

http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/video/1253906669-Koy_schupi_prozortsite_na_myuftiystvoto_v_Plovdiv.html





Гласувай:
13
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strannica
Категория: Други
Прочетен: 1309252
Постинги: 440
Коментари: 1501
Гласове: 8983